Плоският данък в България, комбиниран със социални трансфери и целенасочени програми за социално подпомагане, постига степен на справедливост без изкривяванията на прогресивното данъчно облагане. Това посочват председателят на Фискалния съвет на България Симеон Дянков и членът на Съвета Любомир Дацов в анализ по повод препоръката на Международния валутен фонд (МВФ) за замяна на плоския данък с прогресивен.
БТА припомня, че сред препоръките на МВФ, чиито представители посетиха в България от 10 до 23 септември, се посочва, че в средносрочен план Фондът смята, че режимът на плоско данъчно облагане у нас има ограничен потенциал за генериране на достатъчно приходи и препоръчва разглеждането на по-прогресивно данъчно облагане, за да се намалят неравенствата.
Припомняйки, че МВФ многократно е препоръчвал България да се откаже от плоския данък върху доходите в полза на прогресивна данъчна система, в анализа се отбелязва, че икономическият контекст на страната и ефективността на плоския данък в продължение на две десетилетия оказват, че подобна препоръка е неподходяща.
В анализа се посочват примери защо запазването на плоския данък е предимство. Въведен у нас през 2008 г., той допринесе за период на висок икономически растеж в сравнение с регионалните конкуренти. Чрез поддържането на ниска и единна данъчна ставка от 10 процента, България създаде стимули за предприемачество, инвестиции и формализиране на икономическата дейност, отбелязват авторите на анализа, като добавят, че преминаването към прогресивна система би могло да подкопае тези ползи.
Други ползи, изброени в анализа са, че единната ставка намалява възможностите за укриване на данъци и опростява прилагането на закона. Въвеждането на многостепенна прогресивна данъчна система увеличава административната сложност, повишава разходите за съответствие и създава "вратички", които могат да намалят реалното събиране на приходи, пише в анализа. Отбелязва се, че анализи от държави, които са преминали от плоско към прогресивно данъчно облагане често показват краткосрочно увеличение на номиналните приходи, но дългосрочен риск от загуба на приходи поради избягване на данъци и преместване на лицата с високи доходи.
В анализа се посочва, че плоският данък е ключов аргумент за инвеститорите, сигнализиращ за благоприятна за бизнеса среда, а прогресивното данъчно облагане ще доведе до изтичане на капитали, изтичане на мозъци и намаляване на вътрешните инвестиции във високодоходни сектори.
Плоският данък в България, комбиниран със социални трансфери и целенасочени програми за социално подпомагане, постига степен на справедливост без изкривяванията на прогресивното данъчно облагане, отбелязват авторите на анализа.
МВФ твърди, че прогресивното данъчно облагане осигурява дългосрочна фискална устойчивост. Напротив, дестабилизирането на данъчната система би могло да намали спазването на данъчното законодателство и инвестициите, подкопавайки приходите и устойчивостта, пише още в анализа.
Според авторите на анализа за България запазването на плоския данък, докато се усъвършенстват целенасочените социални политики, предлага по-добър подход от приемането на прогресивното данъчно предписание на МВФ. Въвеждането на прогресивно облагане би разместило цялата данъчна система - от промяна на пропорции между преки/косвени данъци до промяна в печалбата, различни ставки на ДДС и други, посочват те.
Изграждането на социална политика през данъци е нискоефективно, води до значителни изкривявания в структурата и в стимулите за плащане на данъци, се отбелязва в анализа, като се посочва, че това е базисен принцип в публичните финанси. Основният проблем за преминаване към прогресивно облагане е за прехвърляне на тежестта на облагане, защото основната тежест на тази реформа ще падне върху хората от средната класа с висококвалифициран труд за сметка на хората с ниска квалификация, се отбелязва още в анализа, като се добавя, че затова първостепенният проблем е не борбата с неравенствата, а каква икономика развиваме и стимулираме.