Автомобилната индустрия в момента осигурява пряка заетост на около 1 процент от работната сила у нас, като косвеното ѝ икономическо въздействие е няколко пъти по-голямо. През последните 15 години постоянното разрастване на сектора стимулира икономическата трансформация на региони като Пловдив, Враца и други. През последните години автомобилната индустрия в България е отговорна за между 10 и 11 процента от БВП на страната, се отбелязва в позицията.
Според сдружението прогнозираното увеличение на разходите за труд и социални осигуровки, увеличение на данък дивидент, въвеждането на нови регулаторни изисквания в транспорта и логистиката и продължаването на проинфлационните и процикличните фискални политики заплашват значително да забавят инвестициите в автомобилния сектор, който е един от най-динамичните индустриални двигатели на България и основен фактор за регионалното икономическо развитие. Те изразяват опасение, че пренебрегването на позицията на най-големите работодатели в България би могло да забави индустриалния растеж и дори да доведе до затваряне на производствени предприятия и научноизследователски и развойни центрове в цялата страна. Посочват още, че за поредна година в проектобюджета липсват каквито и да било съдържателни стимули за научноизследователска и развойна дейност.
От асоциацията заявяват, че предложените мерки в проектобюджета за 2026 г. влизат в противоречие и с новите политически приоритети за реиндустриализация и насърчаване на конкурентоспособността на европейската индустрия, изразени от ЕК в Пакта за чиста индустрия, които призовават държавите членки да намаляват регулаторната и разходна тежест върху индустрията и да подкрепят конкурентоспособността на стратегически сектори като автомобилния.
Според „Аутомотив Клъстер България“ още по-обезпокоително е предложеното увеличение на данъка върху дивидентите от 5 на 10 процента като посочват, че тази мярка ще има незначително въздействие върху бюджетните приходи, но същевременно ще предизвика допълнителен отлив на частни инвестиции, чийто нетен дългосрочен ефект ще бъде отрицателен както за икономиката, така и за държавния бюджет. От сдружението смятат още, че аргументът за противодействие на сивата икономика не е особено издържан като коментират, че увеличеният данък дивидент или създава стимули за инвестиране през фиктивни дружества в държави с благоприятни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане или за търсене за начини за скрито разпределение на печалбата например чрез фиктивни услуги, непазарни цени и други.
Планираното увеличение на осигурителните вноски и максималния осигурителен доход, въведено без консултация с бизнеса или индустрията, ще има пряк и отрицателен ефект върху българския автомобилен сектор, заявяват от „Аутомотив Клъстер България“. Подобни големи фискални и регулаторни промени отново се правят в края на фискалната година, след като местните дъщерни дружества вече са подготвили и представили в корпоративните си централи своите бюджетни прогнози за 2026 г. Тази практика изпраща изключително негативен сигнал към ръководителите на глобалните вериги за доставки - лицата, отговорни за вземането на решения, определящи къде мултинационалните производители на автомобили ще разположат бъдещите си производствени мощности, и излага България на реален риск от загуба на индустриални инвестиции в полза на по-предсказуеми дестинации, заявяват от сдружението.
От сдружението с притеснение отбелязват и тенденцията на бързо растящото възнаграждение в обществения сектор, с изпреварващи темпове спрямо частния и производителността в страната. Те посочват, че това допълнително стеснява един вече ограничен пазар на труда, предизвиквайки допълнителна конкуренция за квалифицирани кадри между частния сектор и държавната администрация, публичните предприятия и финансираните от правителството организации. Комбинацията от бюджетен дефицит, изпреварващи темпове на възнагражденията в обществения сектор и повишаване на преките данъци води до проинфлационни процеси в икономиката, които ще влошат допълнително бизнес средата и общественото спокойствие, се посочва в позицията.
От „Аутомотив Клъстер България“ отправят препоръки по проектобюджета за 2026 г. - да не се увеличава данъчната и осигурителната тежест през следващата година и да се премахне автоматичното индексиране на заплатите в публичния сектор спрямо средните национални заплати. Те препоръчват още да се инициира структуриран диалог с бизнеса до пролетта на 2026 г. относно данъчните и осигурителните политики, с цел да се установи до края на 2026 г. стабилна, предвидима и благоприятна за инвестиции рамка за развитие на пазара на труда.