Страховете от приемането на еврото се дължат почти изцяло на ниска финансова грамотност, според доц. д-р Стоян Киров от ИУ - Варна

Ниската финансова грамотност в България е причина за изкривяване на разбиранията за някои процеси, включително по отношение на приемането на еврото. Това каза днес за БТА ръководителят на катедра "Финанси" в Икономическия университет - Варна (ИУ - Варна) доц. д-р Стоян Киров, преди откриването на първото издание на научно-приложната конференция "Дигитални финанси". Организатори на форума са катедрата и Българската финтех асоциация.
"Финансовата грамотност у нас е ниска, а дигиталната финансова грамотност е още по-ниска. Това е причината да има толкова голямо изкривяване на разбиранията за някои процеси, които текат в страната, включително и за приемането на еврото. Страховете, които имат хората, почти изцяло се дължат на ниска финансова грамотност", подчерта доц. д-р Стоян Киров.
Дигиталните финанси у нас обикновено се свързват с отнемане на свобода, с контрол върху поведението и това още повече дистанцира потребителите, допълни Киров. Според него допълнителен фактор е и страхът от киберрисковете. 
Той не отрече, че регулациите при дигиталното управление на финансите са доста тежки, но подчерта, че са свързани със защитата на клиентите и техните пари. Въвеждането на пароли, идентифицирането на потребителя са необходими, за да се гарантира сигурността, стабилността и комфорта на ползвателите на такива услуги, отбеляза доц. д-р Киров.
Според него дигиталните услуги няма как да бъдат оценени, без клиентът да ги е пробвал поне веднъж. Докато не опитат, хората няма как да се убедят, че им вършат работа, пестят им време, носят им пари, посочи експертът. В това отношение ползите за потребителите са много повече от дискомфорта, че въвеждат пароли и трябва да се идентифицират, добави той.
Във времето някои от дигиталните услуги ще стават незабележими, пак ще са гарантирани, но не толкова тежки за използване, допълни доц. д-р Киров. По думите му едно от предимствата на дигитализацията е, че хората пестят време и могат да ползват услугите по всяко време, без да се съобразяват с работното време на банковите офиси. Огромното предимство е, че се пестят пари от такси, посочи експертът и допълни, че когато клиентът усети това по джоба си, разбира, че си струва да въвежда пароли и кодове.
Доц. д-р Киров подчерта, че използването на криптовалути като платежно средство изисква много висока квалификация. Хора, които опитват да печелят и да търгуват с подобни активи, не случайно губят пари, това не е за всеки, обясни той и даде пример със студентите в Икономическия университет, които дори завършвайки четиригодишен курс на обучение, трудно могат да се похвалят, че са готови за подобни сделки.
Ако някой иска да се занимава с такива инвестиции, е по-добре да ползва услугите на консултанти, препоръча Киров.
Неговата лична позиция е, че дигиталните финанси вече са начин на живот и ще бъдат неотменна част от бъдещето ни, макар че в България това ще стане по-бавно, защото е нужно да се изгради доверие у хората. Има огромна разлика в нивото на ползване на дигиталните услуги в Северна и в Южна Европа, припомни преподавателят. Той уточни, че в скандинавските държави вече почти няма физически разплащания. Нашата страна е много далеч от това, но все пак правим стъпки, с тази цел провеждаме и днешната конференция, посочи експертът.
Форумът "Дигитални финанси" в Икономическия университет във Варна днес събра експерти от бранша, академични преподаватели и научни изследователи. В откриването му се включиха проф. д-р Бистра Василева, зам.-ректор на висшето училище, и Божена Божилова, оперативен директор на Българската финтех асоциация. В рамките на конференцията е планиран и Студентски хакатон, чиято цел е да помогне на младите хора да разширят знанията и уменията си в областта на дигиталните финанси, както и да генерират идеи за свои финтех решения.