Страната на сушито е изправена пред недостиг и поскъпване на ориза

Преплитането на различни фактори като климат, туризъм и селскостопанска политика превръща намирането на най-популярната зърнена култура за японците в сериозен проблем, а повишаването на цените не спира, пише в. "Кориере дела сера".
Оризът има ключова роля в японската кухня, той е основна храна, която се консумира всеки ден за закуска, обяд и вечеря и е компонент на популярни продукти като саке (традиционна японска алкохолна напитка - бел. ред.), мочи (японски сладки с пълнеж - бел. ред.) и оцет. През последните месеци намирането на ориз по рафтовете на супермаркетите става все по-трудно, а цените достигнаха безпрецедентни нива: 5-килограмов чувал ориз струва над 4200 йени (около 26 евро), което е два пъти повече от миналогодишната му стойност, по данни на обществената телевизия Ен Ейч Кей. Повишаването на цените продължава вече поне 17 седмици и накара някои супермаркети да ограничават количеството, което всеки клиент може да купи. Проблемът обаче не е само от икономически характер, той засяга хранителната идентичност на страната и подхранва недоволството на потребителите и земеделските производители.
Непосредствени причини: екстремни горещини и туризъм
Реколтата от 2023 г. беше сериозно засегната от необичайно горещо лято, когато рекордните температури нанесоха поражения на много култури и намалиха добивите. Друг фактор, който също допринася за кризата с ориза, е туризмът. След години на ограничения Япония отново отвори границите си и милиони посетители се завърнаха в ресторантите, риоканите (традиционен японски хан - бел.ред.)  и изакая - заведение, подобно на ирландските пъбове - бел.ред.) Вътрешното потребление на ориз се е увеличило, точно когато предлагането се свива. Според много експерти обаче, пише италианското издание, коренът на проблема се крие другаде, в един политически избор, продължаващ над петдесет години.
Една различна селскостопанска политика
Докато правителствата в Европа и САЩ субсидират фермерите, за да им помогнат да произвеждат, дори когато пазарът е наситен, Япония прави точно обратното. От 70-те години на миналия век японската държава плаща на фермерите да отглеждат по-малко ориз. Механизмът, известен като gentan, предвижда държавни субсидии за тези, които намаляват площта, на която се отглежда ориз. Целта? Да се избегне свръхпредлагане, да се поддържат високи цени и да се гарантират прилични доходи на земеделските производители. Тази стратегия, разработена за един друг тип икономика, вече показва своите лимити. Според "Ню Йорк таймс"  Япония продължава да харчи милиарди долари всяка година, за да поддържа система, която днес само задълбочава недостига.
Сектор в криза
Последиците от тази политика влияят и върху демографския състав на работещите в селскостопанския сектор. Средната възраст на оризопроизводителите е около 71 години. Между 2015 г. и 2020 г. общият брой на земеделските стопани е намалял с 25 на сто. Новите поколения не се интересуват от дейност, възприемана като нерентабилна и задушавана от бюрократични ограничения. Всъщност много оризови полета са изоставени или се използват за други цели. Несигурността е значителна и сред тези, които все пак остават в сектора. 
Недоволството на фермерите и плахите действия на правителството
През март 2025 г. над 4000 фермери протестираха срещу политиката на правителството в Токио. "Ние отглеждаме ориз, но не можем да живеем от труда си", пишеше на плакатите им. Някои от тях обикаляха с тракторите си около столичните небостъргачи. В опит да стабилизира цените правителството реши да продаде част от стратегическите резерви от ориз, които обикновено са предназначени за извънредни ситуации, и на пазара бяха пуснати над 140 000 тона от зърнената култура. Само малка част достигна обаче до магазините. Освен това за първи път от 1999 г. Япония внесе ориз от Южна Корея и макар че става въпрос само за 22 тона, решението бележи промяна в курса на страната, която е враждебно настроена в исторически план към вноса на този хранителен продукт поради много високите мита. Разходите за живот, особено тези за храна, се превръщат в ключов въпрос в навечерието на изборите за Камарата на съветниците (горната камара на японския парламент- бел. ред.), насрочени за юли. Новоназначеният премиер Шигеру Ишиба ще трябва да се изправи пред все по-критичното обществено мнение, а настоящите трудности са отзвук от предишни политически кризи. През 2007 г. обещанието за премахване на системата за намаляване на производството беше един от козовете на опозицията, заради който Либерално-демократическата партия загуби временно мнозинството си. Историята може да се повтори.
Междувременно тревогата сред потребителите нараства. Проучване, проведено от Института за икономически изследвания в Гунма, цитирано от италианския вестник "Месаджеро", показва, че около една трета от домакинствата в префектурата вече са намалили покупките си на ориз, а 80 на сто изразяват загриженост за цените и бъдещите наличности. Над 90 на сто от анкетираните са заявили, че редовно готвят ориз, потвърждавайки централната роля, която тази храна продължава да играе в японската диета.
Според Масаюки Огава, икономист от университета в Уцономия, решаващо за развитието на ситуацията ще бъде наличието на ориз след Златната седмица - празнична седмица през май. Ако обемите на пазара не се увеличат видимо, това може да означава, че дистрибуторите работят с изключително ограничени запаси. В такъв случай връщането към нормалното състояние може да отнеме повече време от очакваното.