Страните кандидатки могат да увеличат БВП на човек с 30–35 на сто в десетилетието след присъединяването към ЕС, заяви Кристалина Георгиева

Страните кандидатки за членство в Европейския съюз могат да увеличат брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението с 30–35 на сто в рамките на едно десетилетие, показва нов анализ на Международния валутен фонд (МВФ), представен от управляващия директор на институцията Кристалина Георгиева в Брюксел.
„Потенциалната награда е голяма“, заяви Георгиева по време на събитие, организирано от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS). Тя припомни, че при предишните разширявания БВП на глава от населението в регионите, присъединили се към ЕС, е нараснал с над 30 на сто в рамките на десетилетие спрямо сходни региони извън Съюза.
„Нов анализ на нашия екип в МВФ показва, че страните кандидатки могат да постигнат сходни резултати и да увеличат БВП на глава от населението с 30–35 на сто в рамките на едно десетилетие“, каза Георгиева, която е заемала позициите на еврокомисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи (2010 – 2014 г.) и заместник-председател на Европейската комисия с ресор „Бюджет и човешки ресурси“ (2014 – 2016 г.).
Тя подчерта обаче, че за подобно повишаване на жизнения стандарт „кандидатите трябва да проведат смели вътрешни реформи, а ЕС трябва да осигури разумна подкрепа“.
По думите ѝ около две трети от общите ползи от присъединяването към ЕС идват от по-високата производителност. „Членството в ЕС само по себе си не води автоматично до повишаване на производителността. Тя трябва да се постигне“, посочи управляващият директор на МВФ.
Георгиева свърза по-високата производителност с по-добри работни места, по-високи възнаграждения и по-силни икономически възможности. „Нарастването на производителността е най-сигурният път към просперитет“, каза тя, като го определи едновременно като двигател на икономическото сближаване и катализатор за инвестициите и пазара на труда.
Новият анализ на МВФ откроява три взаимно подсилващи се фактора за сближаването – вътрешни реформи, основани на достиженията на правото на ЕС, достъп до единния пазар и ефективно използване на европейското финансиране. Всеки от тях представлява приблизително една трета от потенциалните ползи според базовата оценка на фонда.
„Ключово значение тук има доброто управление“, посочи Георгиева. По думите ѝ по-добрите институции намаляват несигурността, насърчават инвестициите, повишават ефективността на публичните разходи и помагат на предприятията да се възползват от възможностите, създавани от интеграцията.
Управляващият директор на МВФ подчерта, че отговорността не е само на кандидатстващите държави. „Ползите от присъединяването ще бъдат по-големи за всички, ако единният пазар стане по-дълбоко интегриран и по-безпрепятствен“, каза тя. Според Георгиева разширяването и задълбочаването на единния пазар трябва да се разглеждат като взаимно допълващи се процеси.
„Една по-голяма Европа може да бъде по-силна, но ще бъде много по-силна, ако е и по-добре интегрирана“, заяви Георгиева.
Тя отбеляза, че през следващите години се очаква към ЕС да се присъединят страни от Западните Балкани, Молдова и Украйна. „Ако се предприемат правилните стъпки, разширяването може да осигури значителен и изключително необходим тласък за растежа в Европа – както за държавите кандидатки, така и за тези, които вече са част от Съюза“, каза Георгиева.
Управляващият директор на МВФ посочи и личния си опит от присъединяването на България към ЕС. „Аз съм израснала в България и отлично познавам възможностите, които носи европейската интеграция“, каза тя, като добави, че членството е подобрило осезаемо живота на сънародниците ѝ.
МВФ ще подкрепя процеса чрез политически съвети и развитие на капацитета, посочи още Георгиева. След няколко седмици фондът ще открие в Рим нов център за развитие на капацитета за страните от Западните Балкани и Молдова – SEETAC, който ще допълни дейността на центъра на МВФ във Виена, подпомагащ Украйна.