Правителствата в цяла Европа прибегнаха до субсидии, данъчни облекчения и промени в икономическата политика, за да помогнат на своите икономики, компании и все по-недоволни граждани да се справят с енергийната криза, предизвикана от войните в Украйна и Близкия изток. От началото на войната с Иран държавите по света се намесват, за да ограничат икономическите последици от намаляващите доставки на енергия и рязкото поскъпване на горивата, посочва Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в доклад, цитиран от Асошиейтед прес. Седем от десетте държави, предприели най-активни мерки за ограничаване на икономическите щети, са членки на Европейския съюз, сочи организацията.
Литва намали наполовина цените на билетите за влак. Гърция увеличи данъчното облагане на хазартния сектор, за да финансира мерки в подкрепа на населението. Италия отложи планираното извеждане от експлоатация на въглищни електроцентрали и предприе мерки за ускоряване на проектите за добив на петрол и природен газ. Нидерландия увеличи финансирането за програма, която предоставя безплатни услуги за подобряване на енергийната ефективност на домакинствата. Полша предложи значително по-високо облагане на рекордните печалби на определени производители и търговци на горива.
Още преди САЩ и Израел да нанесат удари по Иран, войната на Русия в Украйна наруши глобалните енергийни доставки и предизвика сериозни сътресения в Европа. ЕС внася почти целия петрол, който потребява, както и 85 на сто от природния си газ. Като цяло вносът покрива 57 на сто от енергийните потребности на Общността, като значителна част от произведената в ЕС електроенергия идва от възобновяеми източници и ядрената енергетика, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
Недоволството сред европейците расте, тъй като цените на колонките по бензиностанциите в някои страни вече надхвърлят равностойността на 12 долара за галон (3,78 литра). Само за дизелово гориво гражданите на ЕС изразходват допълнително по 203 милиона евро (231 милиона долара) дневно според европейската екологична организация „Транспорт енд енвайънмънт“ (Transport & Environment).
„Жестока ирония е, че САЩ са най-малко уязвими от криза, която до голяма степен е породена от самите тях, докато европейската икономика отново понася удара“, заяви анализаторът на организацията Антъни Фрогат.
Някои европейски правителства отделят милиарди, за да помогнат на икономиките си да преодолеят настоящата енергийна криза.
Лидерите на ЕС в Брюксел предоставиха на държавите членки временна възможност да отпускат държавна помощ на домакинствата и енергоемките отрасли като селското стопанство, транспорта и рибарството. Те предоставиха и ограничена гъвкавост по отношение на правилата на ЕС за публичните разходи, за да бъдат насърчени инвестициите, които укрепват енергийната сигурност и намаляват дългосрочната зависимост на блока от вноса на петрол и природен газ.
„Натискът от по-високите цени на енергията и разходите по заемите вече се усеща от хората и бизнеса“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в годишната си реч за състоянието на Европейския съюз миналата седмица. По думите ѝ ЕС трябва да удвои усилията си за развитието на достъпна, местна и чиста енергия – от възобновяеми източници и ядрената енергетика до биометана, за да постигне по-голяма независимост и да намали цените на енергията.
Франция разширява мерките за подкрепа
Франция въведе все по-широк набор от целеви мерки, за да защити потребителите и предприятията с високо потребление на горива от поскъпването.
Във вторник френското правителство обяви пакет на стойност 450 милиона евро (512 милиона долара) за разширяване на мерките за подпомагане. Разширява се и достъпът до помощи според доходите за хората, които изминават общо повече от 30 километра в двете посоки до работното си място или повече от 8000 километра годишно по професионални причини. Според правителството това ще даде право на 5,5 милиона работещи да получат по 100 евро (113 долара) за покриване на разходите за гориво до края на годината.
Новият пакет удължава до края на годината и субсидиите за горива за земеделски производители, рибари и строителни компании. Освен това 5,8 милиона домакинства ще получат три месеца по-рано енергийни ваучери на стойност между 48 и 277 евро, с които да покрият сметките си за отопление през зимата.
Френският президент Еманюел Макрон поиска от фон дер Лайен да насърчи временно облекчаване на европейските изисквания за качеството и състава на горивата – плътност, съдържание на сяра и други показатели, за да се увеличи производството на дизел и керосин в Европа. Подобна стъпка ЕС предприе и по време на пандемията от КОВИД-19, припомня АП.
В писмо до Европейската комисия, с което Асошиейтед прес се запозна, Макрон предупреди, че световният петролен пазар скоро може да бъде изправен пред „силно увеличение на цените“, ако Ормузкият проток край бреговете на Иран не бъде отворен отново за танкери и ако саудитският петролопровод „Изток-Запад“ до Червено море не бъде ремонтиран.
Макрон призова също така ЕС да увеличи от 7 на 10 на сто допустимото съдържание на конвенционален биодизел в стандартното дизелово гориво.
Вчера Макрон заяви в интервю за френски телевизии, че ще изпрати френски военнослужещи, радари и отбранителни системи в Саудитска Арабия, за да помогнат за защитата на енергийната инфраструктура от атаки на подкрепяните от Иран бунтовници хуси. Те са завзели нови територии в близост до Баб ел Мандеб – ключов морски проход за световната икономика.
„Поставяме се в позиция да защитим това място, защото преди няколко седмици през него преминаваха повече от 5 милиона барела дневно“, каза Макрон, имайки предвид износа през пристанищния град Янбу на Червено море, свързан със саудитския петролопровод „Изток-Запад“.
Германия и Испания също намаляват данъците
Двумесечното намаление на данъците върху горивата в Германия изтече в края на юни. Миналата седмица правителството се съгласи да го възобнови, като от 1 октомври до края на годината бензинът и дизелът ще поевтинеят с 0,17 евро на литър. По данни на германското правителство мярката ще струва 2,5 милиарда евро.
Правителството съобщи също, че ще започне разговори с петролната индустрия за въвеждане на таван на цените на горивата от 1 януари. Съседните Белгия и Люксембург от десетилетия прилагат подобни ограничения.
Правителството на Испания също удължи намаленията на данъците върху бензина и дизела, въведени през март като част от пакет на стойност 5 милиарда евро (5,7 милиарда долара) за ограничаване на последиците от войната с Иран върху цените на енергията в страната.
Данъчното облекчение възлиза на 0,05 евро на литър през този месец. Автоматичен механизъм предвижда то да бъде увеличено до 0,20 евро на литър, ако инфлацията при цените на горивата надхвърли 15 на сто на годишна база.
Испанското правителство удължи и субсидиите за горива за транспортните компании, земеделските производители, животновъдите и рибарите.
Белгия обсъжда намаляване на акцизите
В Белгия управляващата коалиция обсъжда как да реагира на високите цени на горивата. Водещата партия „Нов фламандски алианс“ (НФА) настоява за строга бюджетна политика, докато партньорите от „Реформаторско движение“ предлагат намаляване на акцизите върху горивата, което според тях трябва да се задейства автоматично при достигане на определен ценови праг.
Според НФА подобна мярка би затруднила плановете за бюджетни икономии от 10 милиарда евро до края на мандата, като партията изчислява, че намаляването на акцизите би лишило бюджета от около 200 милиона евро месечно.
Спорът между коалиционните партньори обхваща и ставката на ДДС, която в Белгия е различна за отделните групи стоки. В последната седмица цената на дизела в страната надхвърли 2,50 евро за литър, а местни икономисти очакват бензинът А95 също скоро да достигне това равнище.
Чехия въвежда таван на цените и временен данък за рафинериите
Чешкото правителство обяви, че от 1 октомври отново ще въведе таван на цените на горивата на дребно, както и временен данък за рафинериите. Това е втората подобна мярка за тази година, след като между април и юли в страната вече бяха наложени ограничения върху цените на горивата.
Министърът на финансите Алена Шилерова заяви, че от 1 октомври Министерството на финансите ще определя всеки ден максималните допустими цени на бензина и дизела. Мярката е предприета на фона на рекордното поскъпване на горивата в Европа, особено на дизеловото гориво, вследствие на конфликтите в Украйна и Близкия изток.
Средната цена на бензина и дизела по чешките бензиностанции е достигнала 44,21 крони (2,08 долара) за литър през август спрямо 34,49 крони (1,63 долара) година по-рано, сочат данни на компанията Си Си Ес (CCS), която следи пазара на горива в страната. Правителството ще въведе и временен данък върху рафинериите, които според Шилерова се възползват от поскъпването на горивата.
България насочва над 300 млн. евро към мерки срещу високите цени на горивата
България не прави изключение сред държавите от ЕС, като миналата седмица правителството обяви пакет от мерки на стойност над 300 млн. евро заради високите цени на горивата. Сред тях са премахване на акциза върху пропан-бутана, целеви субсидии за публичния, ученическия и медицинския транспорт, подкрепа за земеделските производители и еднократна помощ от 50 евро за хора и семейства с ниски доходи. По данни на правителството мерките ще бъдат от пряка полза за над 550 000 граждани.
Премахването на акциза върху пропан-бутана е предвидено до края на 2026 г. и е насочено към гражданите, използващи автомобили с газови уредби, както и към превозвачите. Първоначално правителството оцени отражението на мярката върху бюджета на около 15 млн. евро. Вчера Бюджетната комисия в Народното събрание одобри на първо четене нулева акцизна ставка за природния газ и втечнения нефтен газ, използвани като моторно гориво, за периода от 1 октомври до 31 декември 2026 г. При обсъждането Министерството на финансите оцени общия бюджетен ефект на 20 млн. евро, от които 17 млн. евро за втечнения нефтен газ. Засега не се предвиждат промени в акцизите върху бензина и дизела, но правителството посочва, че може да предприеме допълнителни действия при засилване на ценовия натиск.
Държавата предвижда и субсидии за структуроопределящи сектори, сред които публичният, ученическият и медицинският транспорт, с акцент върху малките и отдалечените населени места. Целта е по-високите разходи за гориво да не водят до поскъпване на транспортните услуги. В земеделието от предвидените 170 млн. евро държавна помощ 100 млн. евро ще бъдат насочени към компенсиране на по-високите разходи за газьол, като подпомагането се очаква да бъде близо 0,44 евро на литър. Според правителството целта е по-високите разходи за горива да не се пренасят по веригата и да допринасят за допълнително поскъпване на храните.
Мерките се предприемат на фона на продължаващото поскъпване на горивата в страната. По данни на платформата „Фюело“ през седмицата до 20 септември дизелът е поскъпнал с 3,72 на сто до средно 1,95 евро за литър, а бензинът А95 – с 3,07 на сто до 1,68 евро за литър. За последния месец ръстът е съответно 7,14 на сто при дизела и 7,69 на сто при бензина. Пропан-бутанът и метанът също са поскъпнали – съответно с 6,15 и 6,87 на сто.
Публикуваните тази седмица данни на Евростат показват, че цените на горивата и смазочните материали за лични превозни средства в България са се повишили с 34,5 на сто през август спрямо същия месец на 2025 г. Това е най-голямото годишно увеличение сред страните от ЕС и най-силното поскъпване у нас от началото на конфликта между САЩ и Иран в края на февруари.
Европа посяга към стратегическите резерви
Наред с националните програми за подпомагане страните от ЕС използват и стратегическите си резерви в рамките на споразумение между 32-те държави членки на Международната агенция по енергията (МАЕ) за освобождаване на 400 милиона барела петрол от стратегическите резерви и предоставянето им на пазара. Макрон заяви в четвъртък, че ще призове и страните от Г-7 да освободят допълнителни количества гориво.
ЕС от години се стреми да намали зависимостта си от вноса на енергия от Русия чрез увеличаване на производството на възобновяема енергия и електрифициране на системи и отрасли, които използват изкопаеми горива.
Фон дер Лайен заяви, че по-широкото електрифициране може да намали годишните разходи на ЕС за внос на петрол, газ и други изкопаеми горива с 260 милиарда евро (296,6 милиарда долара) до 2040 г.
Опитът на ЕС да се откаже от руската енергия обаче доведе до по-голяма зависимост от САЩ. Миналата година фон дер Лайен лично договори с американския президент Доналд Тръмп споразумение, включващо ангажимент на ЕС да закупи американска енергия за 750 милиарда долара в рамките на три години.
Войната с Иран направи тези отношения едновременно по-важни и по-сложни за ЕС, който все повече разчита на САЩ за доставки на дизелово гориво. Изразената тази седмица от Тръмп подкрепа за забрана на износа на дизел с цел понижаване на цените в САЩ предизвиква безпокойство в Европа, тъй като блокът ще трябва да търси алтернативни източници.
Брюксел лобира пред Вашингтон да се откаже от идеята за ограничаване на износа на дизелово гориво.
„Смятаме, че това е лоша идея“, заяви вчера говорителят на Европейската комисия по въпросите на търговията Олоф Гил. „Сътрудничеството между ЕС и САЩ в областта на енергетиката е силно, стабилно и взаимноизгодно. Всяко прекъсване би създало риск от отрицателни последици и за двете страни“, допълни той.