Стремежът ни е да сме обединители на бранша и да променим начина, по който се правят сделки с имоти в България, каза за БТА новоизбраният председател на НСНИ Даниела Грозева

Много би ми се искало ние да сме обединител на бранша и да променим начина, по който в България се правят сделки с имоти, а именно чрез повишаване на професионалните стандарти, доверие в сектора, с много разговори, обратна връзка, кръгли маси, отворени дискусии за клиенти. Това каза в интервю за БТА новоизбраният председател на Управителния съвет на Националното сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ) Даниела Грозева.
Според нея цените на жилищата в България се очаква да намалят темпа на нарастване в началото на 2026 г., но едва ли ще намалеят. В този период председателят на НСНИ очаква затишие на пазара, като забавянето на активността е заради напрежението между очакванията на купувачите за спад на цените, а на продавачите - за поскъпване.
Според Даниела Грозева дългосрочните двигатели на растеж на пазара на недвижими имоти догодина ще са жилищата в големите градове, купувани за собствено ползване от най-смелите купувачи с доходи между 2000 и 2500 лева, които имат реална нужда от жилище и интерес от ново строителство. Има вероятност за раздвижване и растеж на индустриалния и логистичен пазар, както това вече се е случило в други страни, направили прехода към еврозоната.
Председателят на НСНИ не очаква голям скок на търсенето или поскъпване при ваканционните имоти този зимен сезон, а по-скоро запазване на стабилната активност на този пазар. Грозева отбеляза, че сега има изпреварващ ръст на цените на този тип имоти и посочи, че много българи и чужденци купуват за собствено ползване с възможност за отдаване под наем за доходност. В дългосрочен план председателят на НСНИ посочи, че се очаква завръщане на чуждестранни купувачи (напр. британски и германски), благодарение на Шенген и еврозоната.
Следва пълният текст на интервюто:
Госпожо Грозева, как НСНИ подготви бранша и хората за прехода в еврозоната и какви са основните ви наблюдения за степента на готовност на двете страни да преминем към еврото догодина?
- Ние, като сдружение, се подготвяхме за влизането в еврозоната цяла година, като имахме доста организирани събития както за потребителите на нашите услуги, така и за колегите. В Деня на София на 17 септември направихме едно много голямо събитие, в което всички граждани и гости на столицата имаха възможност да дойдат и да чуят всъщност какви са очакванията, какви фактори биха влияли на имотния пазар при влизането на страната ни в еврозоната, както и да направят индивидуални консултации с хора от целия сектор - адвокати, нотариуси, оценители, брокери, които даваха безплатни съвети. Съвсем скоро, преди няколко дни - на 31 октомври, проведохме конференцията в хотел "Хаят", където се постарахме да подкрепим професионалистите, но и нашите клиенти в подготовката за влизане в еврозоната, като организирахме силен макроикономически панел с водещи експерти, обсъдихме възможни сценарии, очакванията на банките и лихвите. Колеги от няколко европейски страни, които вече са приели еврото, споделиха своя опит. Разговорите ни показаха, че опитът на отделните страни е строго индивидуален за всяка страна, така че предстои да видим у нас как ще се развият нещата. Но ние ще следим и ще се постараем да подкрепим професионалистите и клиентите.
В този смисъл, нещо по-специфично в посоката на работа на организацията налага ли се или не?
- Не, защото ние от доста години работим в евро. Цените, които се обявяват, са в евро. Така че всъщност, не очаквам нещо значимо като промяна в ежедневната ни работа. По-скоро очакванията на пазара са тези, които са различни.
Кои са краткосрочните и дългосрочните Ви приоритети до края на мандата Ви?
- Краткосрочните са именно тези - да можем да помогнем и да адаптираме купувачите и продавачите, както и нашите колеги, да се ориентират в промените, които евентуално еврозоната ще въведе. С колегите от Управителния съвет се допитваме до нашите членове. Смятаме да направим доста обиколки из цялата страна, за да разберем техните конкретни нужди, да ги актуализираме при влизането в еврозоната. Много би ми се искало ние да сме обединител на бранша и да променим начина, по който в България се правят сделки с имоти, а именно чрез повишаване на професионалните стандарти, доверие в сектора, с много разговори, обратна връзка, кръгли маси, отворени дискусии за клиенти.
Като заговорихте за доверие в сектора, какви стъпки би могло сдружението да предприеме за ускоряване на нормативната регулация на бранша? Законопроектът продължава да отлежава в парламента. Има ли съгласие в гилдията по спорните моменти?
- Това е доста болна тема. Аз вярвам, че ние сме един бранш и само обединени може да бъдем по-добри. Но понякога, за съжаление, се забелязват прояви на нездравословно его и липса на комуникация, което ние се опитахме да стопим още когато нашият законопроект беше внесен. Инициирахме срещи с другите две сдружения - новообразуваната Асоциация за развитие на брокерите на имоти и Националното сдружение "Брокери на имоти" (НСБИ) и доста сближихме позициите, защото всъщност ние сме колеги, на един пазар сме и работим заедно и всички искаме доброто на бранша. Но докато се провеждаха тези срещи, ненадейно НСБИ внесоха собствен законопроект, което, според мен, обърка както бранша, така и потребителите. Но вярвам, че ще намерим начин да постигнем консенсус. Нашият законопроект не е идеален, но съм убедена, че ако седнем на една маса, ще можем да постигнем реални резултати, за да обединим бранша.
Всъщност раздорът е държавата ли да регулира бранша или това да го прави професионалната организация?
- Да, точно това е раздорът. Всъщност колегите не предложиха алтернатива. Те казват държавата ще регулира бранша, но ние сме разговаряли многократно с институциите и всъщност те нямат ресурс, нито има подготвено министерство, нито планиран ресурс за целта. Това, което предложиха колегите, евентуално Комисията за защита на потребителите да поеме регулацията, след разговорите ни с Комисията стана ясно, че и тя няма ресурс и вероятно ще се търси някакъв смесен вариант. Така че предстоят сериозни разговори и решения в тази насока, но държавата не е подготвена и няма капацитета на този етап да оглави регулацията на бранша.
В кои страни от еврозоната няма подобно законодателство?
- Мисля, че може би само в осем от 20 държави няма изрични законови изисквания за лицензиране. Като цяло обаче в доста държави членки на еврозоната регулацията е непълна или липсва, което означава, че ние имаме шанс да се движим напред и да създадем някаква по-ясна рамка, така че да защитим най-вече потребителите, но и колегите - професионалисти.
В Хърватия, с която правим напоследък сравнения, как е регулирана дейността?
- На конференцията имахме възможността да общуваме с колеги от Хърватия и стана ясно, че там регулацията е доста рестриктивна и не смятам, че бихме могли на този етап да се сравняваме с Хърватия. Още повече ние имахме валутен борд, така че има доста разлики между нас.
Какви са очакванията ви за първите месеци на пазара на жилищни имоти в България след влизането ни в еврозоната?
- Както споменах, в нашия  бизнес от години цените се движат в евро, така че реалната промяна няма да е кой знае колко голяма. Смятам, че в първите месеци след влизането в еврозоната вероятно пазарът на жилищни имоти ще се характеризира по-скоро с известно затишие, отколкото с ръст, тъй като има различни очаквания. Купувачите се надяват при влизането в еврозоната на спад на цените, а продавачите очакват поскъпване. Именно това напрежение между очаквания и реалност може да забави активността на пазара в началото.
Забавянето на активността на пазара какво отражение ще даде върху цените на жилищата?
- На този етап смятам, че в началото ще видим известно затишие с намаляване на темповете на растеж на цените заради разминаването между очакванията на участниците на пазара. Всъщност цялата година беше такава, в това очакване. Имаше доста ирационални очаквания и съответно пазарът се повиши, но има и още много други критерии, които влияят на това, което ще се случи - работната заплата, лихвите, дори миграцията.
Кои ще са сегментите на пазара, които ще бъдат двигатели на растежа след това затишие догодина?
- Аз мисля, че основният двигател ще бъдат жилищата в големите градове и основно от купувачи, които ще ги придобиват за собствено ползване, защото ако някой има да решава битов проблем, той трябва да го реши и евентуално новото строителство. Мисля, че в тези сегменти ще са основните сделки.
Очаквате ли раздвижване на индустриалния пазар след приемането ни еврозоната?
- Да, колеги на конференцията на 31 октомври от Хърватия, Латвия, Литва споделиха, че всъщност точно това се е случило при тях, така че има вероятност да го наблюдаваме и при нас, тъй като в последните години имаше затишие и спад в този сектор. Подобна тенденция се очаква и при логистичните площи.
Предвид положителните очаквания за този зимен сезон и във връзка с Шенген може ли да очакваме ръст на интереса към покупки във ваканционни селища в зимните ни курорти?
- Не бих казала. Аз смятам, че все повече българи и чужденци започнаха да си купуват ваканционни имоти за собствено ползване. Тоест, когато им е необходимо, го ползват, а през останалото време да имат възможност да се отдават под наем, да им носят доход. Не смятам, че ще има кой знае какъв голям ръст на търсенето и значително поскъпване веднага след Шенген и през зимния сезон. По-скоро стабилна активност.
Но прави впечатление, че при ваканционните имоти даже има изпреварващ ръст в някои места на цените.
- Да, така е, така е, наистина има изпреварващ ръст, но смятам, че този ръст вече е "обран", а и на този етап ново строителство няма. Така че имам клиенти, с които съм разговаряла, че търсят ваканционен имот до 25 000 - 30 000 евро, но нещо по-качествено до 50 000 евро е трудно да се намери. Така че в момента се търси и се набляга на качеството. Има и доста изостанали строежи, които сега започват да се довършват, но те са леко компрометирани и хората вече се ориентират към качество и към възможност за отдаване под наем, така че да имат доходност от техните имоти.
От кои страни можем да очакваме интерес към пазара на ваканционни имоти тази зима? Ще има ли завръщане, например, на британски или германски купувачи?
- За съжаление, те доста се опариха, така че си мисля, че сега ще бъдат доста предпазливи, но в дългосрочен план мисля, че ще се случи именно това, защото имаме уникална природа и хората я оценяват.
- Как ще отрази проектът на бюджет на държавата за догодина върху пазара на недвижими имоти, ако не се постигне някакъв компромис?
- В началото мисля, че ще има затишие на пазара, но въпреки прогнозираното свито потребление и увеличаването на данъчната тежест, аз смятам, че данъците в България са сравнително ниски в сравнение с други страни и ще останат такива. Така че пазарът на недвижими имоти най-вероятно ще изпита някакво забавяне на активността в по-краткосрочен план, но търсенето на жилище за собствено ползване и за инвестиция ново строителство мисля, че ще остане стабилно.
Намалената покупателна способност догодина, както твърдят редица икономисти във връзка с проектобюджета за догодина, ще доведе ли до отлив от купувачите с по-ниски доходи?
- Не мисля, че ще се отрази върху хората с доходи между 2000 - 2500 лева, защото точно те са най-смелите купувачи. Това са хората, които мислят за семейството си и за жилището си. В този смисъл хората, които наистина имат нужда от жилище, ще продължат да са основните играчи на пазара.
Ако трябва да опишете с едно изречение какъв ще е пазарът след новогодишната нощ в България, как бихте го направили?
- Пазарът на недвижими имоти ще е такъв, какъвто си беше. Цените са си в евро. Но просто промяната на цените в евро на стоките и услугите вероятно в началото ще бъде може би до някаква степен стресираща, особено за по-възрастните хора.