Субсидиите за индустриален капацитет подобряват ключови икономически показатели на българските малки и средни предприятия, според анализ


Европейските субсидии за индустриален капацитет водят до силни и устойчиви положителни ефекти върху ключови икономически показатели на малки и средни предприятия. Това е единият от водещите изводи в последното публикувано изследване на Съвета за икономически анализи (СИА) при Министерския съвет на ефекта от европейските субсидии по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" (ОПИК) с общ бюджет за 3,3 млрд. лева за българските предприятия, с автори Пламен Ненов, секретар на СИА; Атанас Пеканов от Института WIFO във Виена и Данаил Василев, младши сътрудник към СИА. 
На всеки отпуснати 1000 лв. финансова помощ за индустриален капацитет се отчита средно увеличение на инвестициите в продуктивен капитал с 1300 лв., което съответства на мултипликаторен ефект от 1,3 към 1, са установили тримата макроикономисти. Освен това тези субсидии водят до значителен ръст в продажбите, производителността, заетостта и възнагражденията. 
В резултат на субсидиите се наблюдава значително нарастване на дълготрайните активи, продажбите, добавената стойност, печалбите, заетостта, производителността (измерена чрез добавена стойност на заето лице), както и на средната компенсация на наетите лица. Тези ефекти са най-силно изразени при малките и средни предприятия, докато при микро фирмите въздействието е по-ограничено. 
Посочените резултати са особено изразени при предприятия с по-високи начални амортизации и с по-нисък коефициент на финансова автономност преди получаване на субсидията - групи фирми, при които вероятността за висок инвестиционен потенциал и възвръщаемост на инвестициите е по-голяма. 
Друг извод на авторите на анализа е, че субсидиите за иновации имат също устойчиво, но по-ограничено въздействие върху компаниите. Според тях се отчита положителен ефект върху инвестициите, продажбите, добавената стойност, заетостта и средното възнаграждение, но не се наблюдава статистически значим ефект върху производителността на фирмите. За този вид субсидии най-отчетливи са резултатите при процедурата, насочена към внедряване на нови за предприятието, но вече съществуващи иновативни технологии, отколкото създаването на чисто нови иновации.  
Разликите в ефективността между двата типа субсидии вероятно отразяват както фундаменталната несигурност, присъща на иновационната дейност, така и относително по-голямата гъвкавост, която предоставят индустриалните субсидии в сравнение със субсидиите за внедряване на напълно нови технологични решения в предприятието, обясняват авторите на анализа. 
Въз основа на събраната и анализирана информация, авторите на анализа отправят и своите препоръки. 
На първо място, облекчаването на финансовите ограничения пред българския бизнес следва да бъде основен приоритет във всяка стратегия за ускорено икономическо развитие. Това включва както структурни реформи за подобряване на финансовата система, така и засилена публична подкрепа чрез субсидии и други финансови инструменти. Освен това по-доброто насочване на помощта към фирми с висок потенциал за растеж - например чрез ускорена амортизация на инвестициите в някои групи трайни активи, може да стимулира инвестициите, да ускори растежа на предприятията и да доближи България по-бързо до средноевропейските нива на жизнен стандарт.
Изходна точка на изследването е трайната инвестиционна стагнация, с която се характеризира българската икономика през последните две десетилетия. Делът на инвестициите в основен капитал остава значително по-нисък от този в сходни страни като Румъния и Хърватия. Това изоставане създава рискове за дългосрочния икономически растеж и за сближаването със средното ниво на жизнен стандарт в ЕС. Един от ключовите проблеми е остарялата технологична база на българските предприятия поради недостатъчни инвестиции в машини, оборудване и иновации. Проблемът се задълбочава от ограничения достъп до финансиране, особено за малки и средни предприятия.
Цялото изследване "Европейските субсидии за българския бизнес: пречка или стимул за икономическия растеж" може да се види тук.

Петрич

В Петрич започна сътрудничество на академичната общност, занимаваща се с туризъм, с местната власт, съобщи експерт

В Петрич започна сътрудничество на академичната общност, занимаваща се с туризъм, с местната власт и бизнеса. Това съобщи за БТА...

Сан Франциско

"Виза" започва пилотен проект за внедряване на стейбълкойни за извършване на международни бизнес разплащания

Доставчикът на картови услуги "Виза" (Visa) обяви днес, че започва тестване на нов метод за извършване на международни бизнес разплащания,...

Рим

Инфлацията в Италия нараства до 1,8 на сто през септември, показват предварителните статистически данни

Инфлацията в Италия, изчислена по националната методика, през септември остава без промяна спрямо нивото от предходния месец, но изчислена на...

Мьодон

"Стелантис" временно спира дейността на още един свой завод във Франция

Автомобилният гигант "Стелантис" (Stellantis) обяви днес, че временно спира производството в завода си във френския град Мюлуз в периода 27...

Трявна

Тази есен винарна "Чукара" край Трявна ще предложи на клиентите си ново Шардоне

Тази есен планираме да предложим на клиентите си ново Шардоне, с отлежаване в дъбови бъчви, а през следващата година сме...

Карлсруе

Федералният върховен съд на Германия отмени споразумение между "Фолксваген" и бившия главен изпълнителен директор на компанията

Федералният върховен съд (BGH) на Германия отмени днес решение на Общото събрание на германския автомобилен гигант "Фолксваген" от 2021 г.,...