"Следващата година се очаква глобалното предлагане на петрол да надхвърли търсенето средно с около 1,2 милиона барела дневно", пише в доклада, като се отбелязва, че такъв излишък е наблюдаван само два пъти преди това - през 1998 и 2020 г.
Очакваното пренасищане с петрол "е толкова голямо, че би трябвало да ограничи ефектите върху цените (на суровините) от евентуален по-широк конфликт в Близкия изток", добавя Световната банка.
Според доклада, една от основните причини за този излишък е заради "голяма промяна", която се извършва в Китай, където търсенето на петрол стагнира в резултат на нарастващите продажби на електрически превозни средства, нарастващото търсене на камиони, работещи с втечнен природен газ (LNG) и забавянето на промишленото производство.
Световната банка обяви също, че очаква няколко страни, които не са членки на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), да "увеличат (своето) производство на петрол", подхранвайки излишъка и допринасяйки за спада на цените на суровините с почти 10 на сто до края на 2026 г.
Въпреки този очакван значителен спад, цените на суровините да останат с близо 30 на сто над средното им ниво за петте години преди пандемията от КОВИД-19, която започна през 2020 г.
"Спадането на цените на суровините и по-добрите условия за снабдяване могат да послужат като буфер срещу геополитически шокове", каза в изявление главният икономист на Световната банка Индермит Гил.
Тези два фактора обаче няма да помогнат "за облекчаване на стреса от високите цени на храните в развиващите се страни, където инфлацията върху тях е двойно по-висока от тази в развитите икономики", добави той.
Световната банка очаква цените на храните да паднат с 9 на сто (до края на, бел. авт.) тази година и с още 4 на сто през 2025 г., до около 25 на сто над нивата, наблюдавани в периода 2015-2019 г.
В същото време цените на енергията се очаква да паднат с 6 на сто през следващата година и с още 2 на сто през 2026 г., според данните в доклада на базираната във Вашингтон финансова институция.