Световната банка запази прогнозата си за растеж на българската икономика от 2,6 на сто през 2026 г., но понижи очакванията си за следващата година. Същевременно България се нарежда сред трите водещи страни в Европа и Централна Азия по капацитет на центровете за данни спрямо броя на населението, показва публикуваният днес доклад на институцията „Как изкуственият интелект да работи: работни места, предприятия и производителност“ (Making AI Work: Jobs, Firms, and Productivity).
След растеж от 3,1 на сто през 2025 г. Световната банка очаква брутният вътрешен продукт на България да се увеличи с 2,6 на сто през тази и през следващата година, а през 2028 г. растежът леко да се ускори до 2,7 на сто.
Спрямо прогнозата от пролетта оценката за 2026 г. остава без промяна, докато очакванията за 2027 г. са понижени с 0,3 процентни пункта – от 2,9 на 2,6 на сто. При представянето на предишните оценки през юни Световната банка също прогнозира растеж от 2,6 на сто през 2026 г. и 2,9 на сто през 2027 година.
Силното вътрешно търсене, подкрепено от повишаването на реалните заплати, растежа на кредитирането и разхлабването на фискалната политика, е запазило икономическата активност в България, но едновременно с това е ускорило инфлацията и е разширило значително бюджетния дефицит, посочва докладът.
Световната банка прогнозира дефицитът да нарасне до 5,3 на сто от БВП през 2026 г. спрямо 3 на сто през миналата година. Като основни причини са посочени бързото увеличение на социалните разходи, по-големите общински инвестиции и повишаването на енергийните субсидии.
Очакваното фискално затягане и по-бавното нарастване на реалните заплати ще ограничат икономическия растеж до около 2,6 на сто годишно през 2027–2028 г. след силното увеличение на потреблението и държавните разходи, прогнозира институцията.
За региона на Европа и Централна Азия Световната банка очаква растежът да се забави от 2,6 на сто през 2025 г. до 2,2 на сто през 2026 г., след което постепенно да се ускори до 2,4 на сто през 2027 г. и 2,6 на сто през 2028 година. Без Русия икономиките в региона се очаква да нараснат с 3 на сто през тази година, с 3,4 на сто през следващата и с 3,7 на сто през 2028 година.
Докладът не представя отделни числови прогнози за Европейския съюз и еврозоната. Световната банка обаче определя по-слабия растеж в ЕС като един от факторите, които ограничават износа и промишлеността в Европа и Централна Азия. За 2027–2028 г. институцията очаква известно укрепване на икономическата активност в ЕС, което да подкрепи растежа в Централна Европа.
България е сред регионалните лидери по центрове за данни
България разполага с капацитет на центровете за данни от 2,89 мегавата на един милион жители. По този показател пред страната в региона са единствено Полша с 6,62 мегавата и Русия с 3,82 мегавата на един милион жители. Данните са за 2025 г. или за последната година, за която има налична информация.
България е една от само три страни в Европа и Централна Азия, в които капацитетът надхвърля един мегават на един милион жители. Средното равнище за региона е 2,1 мегавата, но остава далеч под отчетените 31,6 мегавата в държавите с високи доходи извън него.
Според Световната банка недостигът на изчислителна инфраструктура е едно от най-сериозните ограничения пред широкото използване на изкуствен интелект. Европа и Централна Азия разполагат с под 1 на сто от 500-те най-мощни суперкомпютъра в света.
Сравнително добрата позиция на България при центровете за данни все още не се превръща в широко внедряване на изкуствения интелект от бизнеса. През 2025 г. поне една технология с ИИ използват 8,5 на сто от българските предприятия с най-малко десет служители при средно 20 на сто за ЕС.
Развитието е и силно концентрирано в столицата. Над 90 на сто от публикуваните в България обяви за работни места, изискващи умения в областта на ИИ, са в столичния регион. Според доклада това създава риск новите технологии да задълбочат съществуващите регионални различия.
Секторът на бизнес услугите, който осигурява значителна част от висококвалифицираната заетост в България, е сред най-силно изложените на промените от генеративния изкуствен интелект. Световната банка не отчита засега широко изместване на работници, но очаква автоматизиране на рутинните дейности и пренасочване на служителите към контрол, проверка на качеството и решаване на по-сложни задачи.
„Основният риск през следващото десетилетие вероятно ще бъде твърде слабото внедряване и приспособяване към изкуствения интелект, а не прекомерното му използване“, заявява главният икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия Ивайло Изворски.