Световната финансова система засега издържа на шока, причинен от войната в Близкия изток, отчита МВФ

Световната финансова система засега издържа на ефекта от войната в Близкия изток и предизвикания от нея енергиен шок, като показва известна устойчивост. Това отчита Международният валутен фонд (МВФ) в публикувания днес Доклад за световната финансова стабилност.  
Пазарите като цяло останаха стабилни, корекциите бяха ограничени, а пазарите за краткосрочно финансиране продължиха да функционират. Все пак тази устойчивост не трябва да се приема за даденост, предупреждава МВФ. Това по-скоро отразява циклите на ескалация и деескалация, структурните подобрения във финансовата система, както и липсата на решаващ неблагоприятен обрат, който би довел до продължителни спадове на пазара, отбелязват експертите на Фонда в допълнителна публикация в блога на организацията.  
Въпреки високата несигурност не се наблюдава изтегляне на инвеститорите. Световните пазари реагираха бързо след избухването на военните действия - цените на акциите се понижиха, доходността на държавните облигации се повиши, а волатилността нарасна във всички класове активи, отразявайки по-високите цени на енергията и подновената несигурност относно инфлацията. Тази корекция обаче протече сравнително плавно, без признаци за сериозен ликвиден стрес или проблеми с финансирането сред финансовите институции и инвеститорите, посочват експертите на Фонда.  
Възможно е все пак тази ограничена реакция да показва, че пазарите не са отразили напълно по-неблагоприятните сценарии, според МВФ.
Зад проявяваната устойчивост стоят и структурни причини, включително позициите в навечерието на кризата. Изходната точка за домакинствата и предприятията бе значително по-силна, отколкото при предишни епизоди на напрежение, като натрупаните парични резерви по време на възстановяването след пандемията от КОВИ-19 осигуряват буфер, смекчаващ по-високите цени на енергията, по-строгите финансови условия и колебанията в доходите. Структурната устойчивост се подкрепя и от като цяло добре капитализиран банков сектор, укрепен от реформите след световната финансова криза, като по-високите капиталови и ликвидни резерви подобряват капацитета за поемане на загуби и ограничават разпространението на напрежението, отчита Фондът.
Големите развиващи се пазари укрепиха своята устойчивост през последните десетилетия, според МВФ, а подобрените политически рамки засилиха доверието в паричните и фискалните институции, подкрепяйки по-силен растеж в няколко региона.  
Устойчивостта обаче не е гарантирана, предстоят рискове от засилване на икономическите сътресения, а конфликтът остава силно непредсказуем, подчертава МВФ.  
Фондът препоръчва да се отдели повишено внимание на елементите на уязвимост, по-тревожните сред които са повишените нива на дълг спрямо БВП, рисковете от необходимост от рефинансиране и връзката между банките и държавните суверенни емитенти.
Много развити икономики влизат в този етап с повишени нива на задлъжнялост и ограничено фискално пространство. В съчетание с промените в състава на инвеститорите - от централните банки към небанкови инвеститори, чувствителни към цените, доходността по държавните облигации може да реагира по-остро на инфлационните шокове, отколкото в миналото, предупреждават експертите на МВФ.  
Основните рискове за финансовата стабилност не се крият в самия първоначален шок, а в каналите за усилване на ефекта от него, които биха могли да превърнат пазарната нестабилност и разпродажбите на активи в по-остър стрес. Повишената ликвидност в някои части на небанковия финансов сектор,засилената концентрация на пазарите на акции и исторически ниските кредитни спредове увеличават вероятността от внезапни принудителни разпродажби и резки затруднения с ликвидността в резултат на изисквания за допълнителни гаранции и маржин, отчита Фондът.
Задачата на е да се предскаже следващият шок, а да се гарантира, че уязвимите точки на системата са по-малко и тя остава способна да абсорбира напрежението, без да го усилва, допълва МВФ.