Световната икономика е устойчива, но перспективите за растеж са слаби, пише управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева в годишния отчет на Фонда

Световната икономика продължава да показва устойчивост въпреки все по-честите и припокриващи се сътресения, но несигурността остава висока, а перспективите за растеж в средносрочен план са слаби, посочва управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в обръщението си към публикувания днес Годишния доклад на Фонда за 2026 г.
„Световната икономика продължава да показва устойчивост пред по-честите и припокриващи се сътресения“, пише Георгиева. Тя определя войната в Близкия изток като основния нов шок през тази година, който ограничава растежа, засилва инфлацията и нарушава доставките на ключови суровини. Без гъвкавостта на частния сектор, подкрепена от инвестициите в изкуствен интелект, и без дисциплинираната икономическа политика „нещата можеха да бъдат много по-лоши“, посочва тя. 
„Трябва да поемем по път към по-висок икономически растеж, като същевременно укрепваме устойчивостта си в този свят, подложен на сътресения“, подчертава ръководителят на МВФ. „Ценовата и финансовата стабилност са от първостепенно значение“, допълва тя, като отбелязва, че стабилните политически рамки и силните институции остават опора за икономиките. В същото време по думите ѝ „фискалното предизвикателство става все по-остро“ и властите трябва внимателно да избират как да използват наличните инструменти. 
Докладът, озаглавен Navigating a Precarious World („Ориентиране в един несигурен свят“), поставя във фокуса си четири сили, които променят световната икономика – нарастващия публичен дълг, бързия ръст на инвестициите в изкуствен интелект, пренареждането на световната търговия на фона на енергийния шок и развитието на цифровите финанси.
Публичният дълг отново нараства и още преди войната в Близкия изток е бил на път до 2028 г. да достигне равнища, сравними с тези от времето на Втората световна война. Само за три години разходите за лихви в световен мащаб са се увеличили с почти половина – от около 2 на сто до близо 3 на сто от брутния вътрешен продукт, което представлява трилиони долари, които не могат да бъдат насочени към образование, инфраструктура или други приоритети. 
Изкуственият интелект е „едновременно възможност и заплаха“, пише Георгиева. Според нея държавите трябва да подпомагат преквалификацията на работниците и компаниите да използват потенциала за по-висока производителност, като едновременно укрепват киберустойчивостта.  Самият доклад оценява, че инвестициите, свързани с ИИ, са добавили около 0,5 процентни пункта към растежа на БВП на САЩ през 2025 г., а според външни оценки инвестициите на частния сектор в тази технология могат да надхвърлят 2 трилиона долара в световен мащаб през 2026 г. 
При международната търговия МВФ отчита, че въпреки сътресенията през 2025 г. обемите са нараснали с близо 5 на сто, подкрепени от търговията с технологични стоки. Растежът обаче се очаква да се забави през тази година. Според Международната агенция по енергията войната в Близкия изток и последвалото затваряне на Ормузкия проток са довели до най-голямото досега свиване на световните енергийни доставки, което се отразява и върху храните, суровините и веригите за доставки. 
През финансовата 2026 г. МВФ е извършил 138 консултации по член IV със страни членки и 11 оценки на стабилността на финансовите системи.  Фондът е предоставил общо 40 млрд. долара финансиране на 18 държави, от които около 2 млрд. долара на девет страни с ниски доходи, а за техническа помощ, обучение и обмен на опит са били отделени 400 млн. долара. 
„Докато нашите членове преминават през днешните насрещни течения, МВФ е до тях“, заявява Георгиева. По думите ѝ фондът ще адаптира подкрепата си към нуждите на всяка отделна страна чрез икономически препоръки, финансова помощ и развитие на институционалния капацитет. Сред основните задачи тя посочва променящата се търговска среда, намаляването на глобалните дисбаланси и използването на възможностите на изкуствения интелект. 
Годишният доклад обхваща основно финансовата година на МВФ от 1 май 2025 г. до 30 април 2026 г., като на места включва и по-нови развития. България не е предмет на отделен икономически анализ в документа; страната е спомената единствено в списъка на държавите от съответната група в Изпълнителния съвет на фонда.