Световната икономика навлиза в период на по-големи рискове, породени от конфликта в Близкия изток, прогнозира „Кофас“

Военният конфликт в Близкия изток и шоковете, породени от затварянето на Ормузкия проток ще продължат да бъдат основните източници на риск за световната икономика през следващите от 12 до 18 месеца, сочат заключенията от най-новия преглед на риска на кредитния застраховател „Кофас“ (Coface).
Макар и преговорите между САЩ и Иран да носят положителен сигнал, несигурността остава висока, коментира главният икономист на „Кофас груп“ (Coface Group) Жан-Кристоф Кафе.
Затварянето на Ормузкия проток представляваше безпредентен шок в предлагането на петрол. Въпреки това пазарът избегна сценарии с цени от 150 до 200 долара за барел благодарение на натрупаните запаси на държавите, отслабеното търсене в части от Азия и силното предлагане от други производители в Южна и Северна Америка, коментира икономистът от „Кофас“ Рубен Низард. Анализаторите от компанията предвиждат три възможни сценария за пазара на петрола за остатъка от годината – най-вероятният предполага цената на петрола сорт Брент да се колебае в диапазона между 75 и 90 долара за барел, със средна цена около 85 долара.
Рискът от ново прекъсване на доставките през Ормузкия проток остава основният фактор, който може да завиши цените значително, посочват експертите.
Конфликтът вече е довел до осезаемо напрежение във веригите за доставки, според анализа на „Кофас“. Индексът за натиск върху световните вериги, съставен икономически показател, който измерва мащаба на прекъсванията в глобалните вериги за доставки, се е повишил значително – от около неутрално равнище до близо 2 пункта през 2026 година.
Доставките на ключови суровини и материали са затруднени, отчита още „Кофас“.
Поскъпването на енергията вече се отразява и на потребителските цени. Годишната инфлация надхвърля 3 на сто в повечето европейски държави и 4 на сто в САЩ. Въпреки това, прогнозата на анализаторите е, че Европейската централна банка и Управлението на федералния резерв (УФР) на САЩ няма да предприемат агресивен цикъл от повишения на основните лихвени проценти.
Световният икономически растеж ще се забави до 2,3 на сто през 2026 г., според базовия модел на развитие на „Кофас“. Водещите за това причини остават по-високите цени на петрола и газа, както и влошеното състояние на веригите за доставки. В САЩ очакванията са за растеж от 2,0 на сто, докато в еврозоната – 0,7 на сто.
В песимистичния сценарий на „Кофас“, ако конфликтът в Близкия изток отново ескалира и цената за барел Брент достигне 140 долара, световният растеж би следвало да се понижи до под 2 на сто. Това би означавало, че световната икономика е навлязла в рискова зона.
Осем държави, особено уязвими към енергийния шок и прекъсванията на търговските потоци, са със завишен риск тази година – Кувейт, Мадагаскар, Танзания, Камбоджа, Индонезия, Малайзия, Филипините и Виетнам. Според прогнозите на „Кофас“ Кувейт, който доскоро не можеше да изнася товари през Ормузкия проток, ще отчете икономически спад от 10 на сто за 2026 г.
Корпоративните несъстоятелности ще продължат да се увеличават в световен мащаб, се посочва в анализа на компанията.
През първото тримесечие на 2026 г. фалитите в бизнес сектора в световен мащаб средно са се увеличили с 12 на сто, а в САЩ – с 22 на сто. Тази година ръстът на корпоративните несъстоятелности ще нарасне с 6 на сто, а през 2027 г. – с 5 на сто, според изчисленията на „Кофас“. Водещите причини за по-трудната бизнес среда са високите разходи за енергия, по-трудния достъп до финансиране, по-слабото потребителско търсене и по-високите лихвени разходи, коментират анализаторите. Типично за много кризи, най-силно засегнати остават малките и средни предприятия.
Рискът за държавите обаче не е еднакъв. Конфликтът е Близкия изток не създава равномерно влошаване на икономическите обстоятелства, а всяка държава има и инструменти, с които да се справя с енергийната криза.
За Германия прогнозата на „Кофас“ за икономически растеж е ревизирана надолу до едва 0,4 на сто. Основните проблеми остават високите енергийни разходи, отслабената конкурентоспособност и зависимостта от външното търсене.
Въпреки това германският пакет за инфраструктурни и климатични инвестиции в размер на 500 милиарда евро ще подкрепи растежа през следващите години. Структурни реформи като в пенсионната система също могат да окажат влияние, според „Кофас“. 
Испания и Португалия продължават да се представя по-добре от повечето европейски икономики благодарение на силното вътрешно потребление, европейските фондове и засилването на туристическия сектор след пандемията от КОВИД-19.  
На този фон Италия навлиза в период на по-слаб растеж под 1 на сто. Структурните проблеми и ниската производителност ограничават перспективите пред страната.
Във Великобритания се наблюдават благоприятни инфлационни данни, но част от влиянието на конфликта в Близкия изток може да се прояви през юли. Смяната на ръководителят на правителството Киър Стармър предполага и смяна на политиките, за да може структурните проблеми в страната да бъдат поправени, се изтъква в анализа.
Междувременно Полша продължава да демонстрира устойчив растеж въпреки външните сътресения. Индустриалното производство и строителство се разширяват. Корпоративните фалити отбелязват годишен спад за първи път от 2022 година.
След фискалната консолидация в Аржентина перспективите на страната остават по-положителни спрямо други държави, подчертават още експертите. Заедно със завишеното производство на енергийни ресурси и силното представяне на минния сектор се очаква икономически растеж от около 3 на сто през 2026 година. Въпреки това инфлацията в Аржентина остава висока, а необслужваните кредити продължават да се увеличават, предупреждават анализаторите на „Кофас“.