Световният правителствен дълг може да нарасне до 117 процента от БВП през 2027 г. при силно негативен развой на икономиката, според МВФ


Световните икономически перспективи значително са се влошили от октомври насам, предупреждават експертите от Международния валутен фонд (МВФ) в най-новия си доклад "Фискален монитор". Той бе представен от директора на отдела за фискални политики Витор Гашпар.
Несигурността остава висока, а условията за финансиране - значително затегнати. Според актуализираните прогнози на МВФ глобалният публичен дълг ще надхвърли 95 на сто от световния брутен вътрешен продукт (БВП) към 2025 г. и ще достигне почти 100 на сто до края на десетилетието – ниво, което ще надмине дори пика от времето на пандемията, каза още Гашпар.
В изследването се посочва, че 119 държави вече имат по-висок публичен дълг спрямо предпандемичните нива, като 59 от тях се намират в най-рисковата зона - те не само че имат висок дълг, но и той расте ускорено. Тези 59 държави формират около една трета от страните, включени в анализа, но представляват цели 80 на сто от световната икономика, допълни Гашпар.
В доклада е посочено, че останалите 116 държави, с дял от около 20 на сто от глобалния БВП, показват по-стабилна картина - при тях съвкупният публичен дълг вече е под нивата от 2020 г., но въпреки това остава висок.
Според МВФ в условията на "бързо променящ се и несигурен свят" фискалната политика трябва да действа спешно и решително. Въвежда се нова концепция - "публичен дълг в риск", която оценява какво би се случило при особено неблагоприятен сценарий. Данните сочат, че при сериозно влошаване на икономическата ситуация глобалният дълг може да достигне 117 на сто от БВП през 2027 година.
За да се гарантира устойчивост, МВФ очертава три основни приоритета: фискалната политика трябва да бъде част от цялостен стабилизиращ макроикономически подход; повечето държави трябва да намалят дълга си и да възстановят буферите чрез надеждни средносрочни стратегии; да се инвестира във фискални и структурни политики, които подобряват потенциалния икономически растеж.
"Времената на несигурност изискват фискалната политика да бъде котва за доверие и стабилност", подчертават от Фонда. Министрите на финансите трябва да изградят доверие, да харчат разумно и да гледат в дългосрочен план, допълни Гашпар.

Люксембург

България е сред страните в ЕС с най-висок дял от населението, което не е можело да си позволи едноседмична почивка през 2025 г.

България е сред държавите в Европейския съюз с най-висок дял на хората, които не могат да си позволят едноседмична годишна...

Утрехт

Ей Ес Ем отчете рекордни приходи, но акциите поевтиняха заради опасения около пазара на изкуствения интелект

Нидерландският производител на оборудване за чипове Ей Ес Ем (ASM) отчете рекордни приходи и значителен ръст на печалбата през второто...

Милано

Италианската икономика е нараснала с 0,2 на сто през второто тримесечие

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Италия е нараснал с 0,2 на сто през второто тримесечие на 2026 г. в сравнение...

Брюксел

Европейската комисия представи план за привличане на инвестиции за над 30 млрд. евро за развитието на изкуствен интелект

Европейската комисия представи днес покана за участие в инициатива за развитие на 7 гигафабрики за изкуствен интелект (ИИ), като предвижда...

София

Икономическата комисия в НС одобри сформирането на Подкомисия за подпомагане процеса по присъединяване на България към ОИСР

Парламентарната Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия прие единодушно сформирането на Подкомисия за подпомагане процеса по присъединяване на България...

Люксембург

България е с най-ниската безработица в ЕС през юни заедно с Кипър

Равнището на безработицата в България се е повишило до 3,0 на сто през юни спрямо 2,9 на сто през май,...