Световните цени на храните нараснаха през септември до най-високо ниво от близо четири години, съобщи ФАО

Световните цени на храните се повишиха през септември до най-високото си ниво от близо четири години. Това се дължи до голяма степен на транспортните смущения и опасения, свързани с метеорологичните условия, които ограничиха наличностите, както и поради по-високите котировки на стоковите групи на растителна основа, показват най-новите данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), публикувани днес.
Индексът на световните цени на храните, който проследява месечните промени в международните цени на набор от световно търгувани хранителни стоки, достигна средно 136 пункта през септември, което е с 2 пункта (1,5 на сто) повече от ревизираното ниво от август. Индексът достига максимум от ноември 2022 г. 
„Наблюдаваме трайно и все по-широкообхватно покачване на световните цени на суровините, тъй като смущенията в Ормузкия проток и Черно море се наслагват с климатични сътресения, оказвайки натиск върху енергетиката, транспорта и ключови хранителни стоки“, каза главният икономист на ФАО Максимо Тореро. Според него, ако този натиск се запази, то скоро ще се пренесе върху потребителските цени на храните, особено в страните, зависими от вноса на храни и енергия.
Ценовият индекс на зърнените култури се е повишил с 5,1 на сто спрямо август, достигайки средно ниво със 17,2 на сто по-високо от стойността му през септември 2025 г. Световните цени на пшеницата нараснаха с 6,3 на сто поради логистични ограничения в Черноморския регион и сухо време в части от Северна Америка преди сеитбата. В същото време световните цени на царевицата се повишиха с 5,6 на сто спрямо предходния месец поради опасения за добивите в САЩ, намалена наличност за износ в Бразилия и прекъсвания на търговията в Черно море. Продължаващата несигурност относно корабоплаването през Ормузкия проток оказа допълнителна подкрепа на цените на суровините за биогорива, като например царевицата. Индексът на цените на всички видове ориз се увеличи с 1,4 на сто, тъй като котировките на индека се повишиха на фона на опасенията за времето и сезонно по-ограничено предлагане.
Индексът на цените на растителните масла нарасна с 0,9 на сто спрямо август, отразявайки по-високите световни цени на палмовото масло, свързани със силното глобално търсене на внос и опасенията относно въздействието на сухото време върху перспективите за производство в Югоизточна Азия.
Ценовият индекс на месото отбеляза спад с 1,1 на сто, тъй като цените на свинското и птичето месо паднаха на фона на обилно предлагане за износ. Експортните котировки на говеждо месо от Бразилия се повишиха, подкрепени от по-силното търсене на внос от САЩ, докато цените на овчето месо останаха до голяма степен стабилни.
Индексът на цените на млечните продукти се понижи с 0,1 на сто през септември, тъй като спадът в цените на сиренето леко компенсира покачването на котировките на млякото на прах, докато цените на маслото се промениха незначително.
Ценовият индекс на захарта скочи с 6,1 на сто спрямо август, воден от очакванията за по-ограничено световно предлагане на захар през сезон 2026/27. Допринасящите фактори включват по-ниско очаквано производство на захар в Тайланд, опасения относно перспективите за реколтата в Индия поради валежи под нормата и засилващия се Ел Ниньо, обилни дъждове в Централно-южния производствен регион на Бразилия и намаляване на площите, засети със захарно цвекло в Европейския съюз.