Световното производство на ключови хранителни култури е напът да достигне нови рекорди, показва нов доклад на ФАО

Последните оценки на ФАО показват относително оптимистични перспективи за световните пазари на хранителни стоки, като се очаква производството да се увеличи за всички стоки с изключение на захарта, според нов доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), публикуван днес.
Що се отнася до основните селскостопански стоки, се предвижда световното производство на ориз, царевица, сорго и маслодайни култури да достигне нови рекордни нива, сочи докладът "Хранителна перспектива" (Food Outlook) на ФАО. В документа се отбелязва също, че световното производство на храни остава уязвимо на неблагоприятни метеорологични условия, както и на продължаващото геополитическо напрежение, несигурността в търговската политика и икономическите условия.
"Докато тенденциите в селскостопанското производство изглеждат стабилни, факторите, които биха могли да повлияят негативно на световната продоволствена сигурност, се увеличават", каза главният икономист на ФАО Максимо Тореро.
Докладът на ФАО за храните, издаван два пъти годишно, предоставя пазарни оценки и актуализирани прогнози за производството, търговията, потреблението и запасите от основни хранителни стоки, включително пшеница, едро зърно, ориз, маслодайни култури, захар, месо, млечни продукти и риба. В доклада се прави също оценка на световния бюджет за внос на храни и са включени специални тематични глави, разглеждащи въздействието на птичия грип, променящите се модели на търговия от 2022 г. насам, потенциалните стимули за измами с риба в световните агрохранителни системи и последиците от декарбонизацията на морския сектор за вноса на храни.
По отношение на световното производство на пшеница прогнозите са за умерено увеличение през следващата година, докато потреблението на храни на глава от населението ще намалее. Очакванията за ръст на производството се основават до голяма степен на 13-процентно увеличение в Европейския съюз (ЕС) заради по-високи добиви вследствие на благоприятни климатични условия, както и на потенциална рекордна реколта в Индия, породена от увеличените площи за засаждане.
Очаква се производството на едро зърно да се увеличи с 3,4 на сто до рекордно ниво, подкрепено от солидните перспективи в Бразилия, ЕС и особено в САЩ, където се прогнозира производството на царевица да се увеличи с 6 на сто, най-вече поради разширяване на посевните площи. По-благоприятните метеорологични условия би трябвало да повишат производството на царевица и в Южна Африка, пише в доклада.
ФАО публикува и първата си прогноза за световното производство на ориз, предвиждайки годишно увеличение от 0,9 на сто. Това би довело до нов рекорден връх от 551,5 милиона тона, главно поради очакваното увеличение на производството в Азия. Прогнозира се международната търговия с ориз да се разшири с 1,4 на сто през 2025 г., за да достигне рекордните 60,5 милиона тона, подхранвана от силното търсене от Африка и нарастващия износ от Индия и Южна Америка. Очаква се световното потребление на глава от населението на ориз, най-важната зърнена култура за човешкото хранене, да се увеличи в световен мащаб, с особено силно увеличение от 2 процента в страните с ниски доходи и дефицит на храни.
"Хранителна перспектива" представя и актуализираните данни на ФАО за световната сметка за внос на храни през 2024 г., която се очаква да е отбелязала ръст с 3,6 на сто спрямо предходната година до близо 2,1 трилиона щатски долара. Това увеличение се дължи главно на скок от 29,3 на сто в разходите за внос на кафе, чай, какао и подправки, увеличение от 8,1 на сто на разходите за внос на плодове и зеленчуци и увеличение от 5,6 на сто на месните продукти. За разлика от това, разходите за внос на други групи хранителни стоки са намалели, в това число спад от 4,6 на сто за зърнените култури.
През 2025 г. търговското напрежение и несигурността в политиката вероятно ще повлияят на световната сметка за внос на храни, като се отразят на обема и цените на вноса, особено на чувствителни продукти като тропически напитки и животински стоки. Въздействието ще варира в зависимост от държавата и стоката, от фактори като зависимостта от вноса и наличието на алтернативи. Неблагоприятните метеорологични събития и прекъсванията на веригата за доставки могат допълнително да повишат разходите за внос.
Птичи грип
Новият доклад на ФАО включва специален материал, който разглежда как високопатогенният птичи грип (HPAI) се отразява на птицевъдния сектор по света. Въпреки повтарящите се огнища през последните четири години, моделите на износ на птиче месо остават устойчиви. През 2025 г. Бразилия – третият по големина производител на птиче месо в света, представляващ близо 30 на сто от световния износ – съобщи за първия си търговски значим случай на птичи грип в птицеферма.
Световното производство на кокоши яйца е достигнало 91 милиона тона – или приблизително 1,7 трилиона яйца – през 2023 г., като Китай е допринесъл с 38 на сто, следван от Индия и САЩ съответно с около 8 и 7 процента. Въпреки че обикновено се търгуват само 2,2 милиона тона, този обем почти се е удвоил през 2024 г. В резултат на това нестабилността на цените на яйцата остава проблем.
Въздействието на птичия грип върху производството на храни се усеща основно при кокошките носачки, тъй като бройлерите имат по-кратък производствен цикъл и обикновено се отглеждат в затворени системи за отглеждане.
Птичият грип "ескалира в една от най-значимите биологични заплахи за световния птицевъден сектор", засягайки повече от 173 милиона пилета само в САЩ от 2022 г. насам и налагайки разходи за управление на огнищата и обезщетения на фермерите, надхвърлящи 1,4 милиарда долара към края на 2024 г.
Щамовете на птичия грип, разпространявани от мигриращи диви птици, отдавна са проблем, но огнищата на болестта след 2020 г. показват по-устойчив и широко разпространен модел с по-големи икономически последици.
Други специални глави
Докладът  "Хранителна перспектива" съдържа набор и от други специални глави по ключови актуални въпроси.
Една глава анализира световните търговски потоци на торове от 2022 г. насам, като подчертава нарастващия дял на Руската федерация на световния експортен пазар в повечето основни категории торови продукти. Друг раздел разглежда промените в световната търговия със зърно, като отбелязва, че както Руската федерация, така и Украйна, които заедно представляват близо една четвърт от световния износ на пшеница, царевица и ечемик, са показали устойчивост и адаптивност.
Отделна глава изследва основните фактори, влияещи върху международните цени на торовете, като се съобщава, че цената на кошница от азотни, фосфорни и калиеви торове е била средно 437 долара на тон през май 2025 г., което е спад от историческия пик от 815 долара на тон през април 2022 г.
Друга глава оценява икономическите стимули зад "рибните измами" – риск, засилен от големите обеми морски храни, търгувани в световен мащаб, сложността на веригите за доставки и факта, че много продукти губят отличителни характеристики след филетиране или обработка. Икономическите стимули могат да доведат до практики като заместване на видове, фалшифициране на декларираната зона на улов и представяне на култивираната риба като дива.
Последната специална глава в доклада обсъжда потенциалните последици от декарбонизацията на международния морски сектор за развиващите се страни, които са нетни вносители на храни.