Държавите по света напредват твърде бавно към нулеви нетни емисии за постигането на глобалните климатични цели. Екологично чистите технологии устояват на политическите предизвикателства, но все още не изместват достатъчно бързо изкопаемите горива, за да ограничат навреме глобалните емисии. Ето защо светът няма да постигне въглеродна неутралност преди 2064 година, което е закъснение от 14 години от заложената цел през 2050 година. Това са сред водещите изводи в доклада на „Алианц Рисърч“ (Allianz Research) Allianz Green Transition Tracker. Документът е публикуван в навечерието на 31-вата Конференция на ООН за изменението на климата, съобщиха от аналитичното звено на глобалния застраховател. В доклада България е 14-та от 65 проучвани държави по напредък в зеления преход.
Индексът за напредък (Progress Score) оценява 65-те икономики, отговорни за 81 процента от глобалните емисии на парникови газове, по пет показателя: въглеродна и енергийна интензивност, емисии на глава от населението според потреблението и територията, както и дела на нисковъглеродните източници в електроенергийния микс. Той измерва доколко всяка държава е напреднала от 2015 г. насам спрямо своята цел за нулеви нетни емисии до 2050 г. Докладът стъпва на данни към 2025 година.
Тази година 56 държави са подобрили резултата си средно с 2 пункта. Само около една трета от страните обаче поддържат темп за намаляване на емисиите, съответстващ на Парижкото споразумение. Люксембург, Дания и Естония оглавяват класацията, като първите десет места се заемат изключително от европейски държави. Най-голямо подобрение отбелязва Колумбия (+16,5 пункта) поради възстановяване на хидроенергетиката и въвеждане на нови соларни системи, докато производителите на петрол от Персийския залив остават на дъното на класацията.
Европейският съюз остава лидер в зеления преход, но напредъкът на Общността се забавя
Държавите в горната половина на класацията са подобрили резултатите си средно с 2,6 пункта, което е два пъти повече от държавите в долната половина (1,3 пункта). Европейският съюз продължава да бъде лидер (+2,2 пункта), но през 2025 г. водородните емисии намаляват само с 0,2 на сто след средногодишен спад от 4 на сто през предходните години. САЩ постигат ръст само с 1,2 пункта и се класират на 41-во място, тъй като емисиите нарастват за втора поредна година, а производството на електроенергия от въглища се увеличава с 13 процента. Китай (+2,3 пункта) и Индия (+4,5 пункта) показват признаци на промяна: ръстът на емисиите в Китай практически спира, а Индия отчита първи спад на емисии през последните 25 години, който не е съпроводен от икономическа рецесия.
Енергетиката става зелена, а технологиите продължават да поевтиняват
Възобновяемите енергийни източници са основен източник на електроенергия в света за първи път през 2025 г. с дял от 33,5 процента, изпреварвайки въглищата (33,2 процента). Те осигуряват 99 процента от новата енергия, което забавя ръста на глобалните емисии до 0,7 процента спрямо 1,5 процента през всяка от предходните две години.
Намаляващите разходи ускоряват прехода към зелена енергия. Капацитетът за съхранение на енергия с батерии нараства от около 2 GWh през 2015 г. до 307 GWh през 2025 г. с отчетен 91 процента спад в разходите за инсталирането им. В допълнение ценовата разлика между електромобилите и автомобилите с двигатели с вътрешно горене намалява от 49 на 20 процента от 2019 г. насам.
Очаква се инвестициите в екологично чиста енергия да нараснат през 2026 година с 6,5 процента до 2,2 трилиона щатски долара, инвестициите в електропреносни мрежи – до 21 процента, а тези в системи за съхранение на енергия – до 36 процента.
Геополитиката, а не климатичната политика определя цените
В момента геополитическите събития оказват по-силно влияние върху цените от климатичните политики, като повишават цените на дизела и стимулират търсенето на електрически автомобили.
Според „Алианц Рисърч“ поскъпването на дизела вследствие на конфликта с Иран би довело до такси за въглеродните емисии над 200 евро за тон CO₂. Електрическите автомобили в ЕС достигат 30 процента от новорегистрираните през септември 2026 година, което е увеличение от 11 процентни пункта за една година.
В същото време, новата вълна от субсидии за изкопаеми горива, които все още са с около 70 процента по-високи спрямо периода преди енергийната криза от 2022 г., представлява риск за напредъка на Европа, според доклада.
Пикът на емисиите вероятно наближава, но тази перспектива още не гарантира траен спад
От „Алианц Рисърч“ очакват въглеродните емисии от изкопаеми горива през 2026 г. да намалеят въпреки силния растеж на световната икономика. Основни фактори за това са поевтиняването на зелените технологии и високите цени на изкопаемите горива. В краткосрочен план обаче нарастващото потребление на електроенергия и ограниченият капацитет на електропреносните мрежи остават сред най-сериозните рискове.
Само изкуственият интелект (ИИ/AI) и центровете за данни биха могли да увеличат глобалните емисии с около 0,6 процента до 2030 година. В същото време високите разходи за финансиране, търговските бариери и несигурността в политиките могат да забавят внедряването на технологиите и да поставят под въпрос достигането на пикови нива на емисиите.
България се изкачва в класацията заради по-ниски емисии и по-екологично чиста енергия
България се изкачва с две позиции до 14-о място в класацията с индекс за напредък (Progress Score), достигайки резултат от 35,2 точки. Това представлява увеличение от 3,2 пункта, което надвишава както средния напредък в световен мащаб (+2,0), така и този на Европейския съюз (+2,2). Постигнатият резултат показва, че страната вече е постигнала над една трета от целите за нулеви нетни емисии до 2050 година. България се нарежда пред Швеция (15-о място), Румъния (16-о място) и Испания (17-о място), но остава след Нидерландия (11-о място), Германия (12-о място) и Латвия (13-о място).
Напредъкът на България се дължи основно на намаляването на емисиите на глава от населението. Емисиите, свързани с потреблението и с териториалния обхват, допринасят към общия резултат с 6,8 и 6,5 пункта. През 2025 г. производството на електроенергия от възобновяеми източници нараства с 9,4 процента, като най-съществен ръст отчита слънчевата енергия с 26,3 процента. В момента въглеродните емисии в България са с 22,2 процента по-ниски в сравнение с 2015 г.
Предизвикателство пред страната остава транспортният сектор – с дял на електромобилите едва 6 процента от продажбите на нови автомобили, а подобрението във въглеродната интензивност е ограничено до 0,2 пункта.