Свитото потребление кара все повече ресторанти и кафенета в Русия да затварят

Ресторантите и кафенетата в Русия затварят врати с най-бързи темпове от началото на войната в Украйна преди четири години, тъй като потреблението се забавя, включително в богатата Москва, пише в свой репортаж за Ройтерс Екатерина Максимова.
Фалитите – видими от столицата до Владивосток – са сигнал за осезаемо охлаждане на икономиката, оценявана на около 2,8 трилиона долара, която досега демонстрираше устойчивост въпреки западните санкции, се посочва още в материала.
В пекарната „БонКафе“ (BonCafe) в югозападна Москва рафтовете са празни, еспресо машината не работи, а 39-годишната собственичка Екатерина Орешкина описва пред Ройтерс трудностите пред бизнеса си. По думите ѝ комбинацията от 50-процентен ръст на цените на суровините, високи наеми и по-високи данъци е довела до затварянето на обекта, макар други нейни заведения да продължават да работят.
Много руснаци ограничават разходите си за неотложни нужди, особено за по-скъпи хранения навън – с най-бързи темпове от шока след инвазията през февруари 2022 г.
Потреблението се охлажда
По данни на „Сбербанк“, най-голямата банка в страната, спадът в броя на заведенията за хранене през януари е най-сериозният от 2021 г. насам, а разходите на потребителите за ресторанти са достигнали най-ниско ниво за последните три години в края на 2025 г. Промяната е особено осезаема на фона на предходния бум на ресторантския сектор в големите руски градове преди пандемията. Реалният ръст на потребителските разходи е спаднал до нула през февруари за първи път от две години.
Продажбите на нови леки търговски автомобили и камиони – индикатор за състоянието на търговията и строителството – са намалели с 38 на сто през 2025 г., показват данни на руската анализаторска агенция „Аутостат“ (Autostat).
Русия отчита по-висок среден икономически растеж от еврозоната през последните четири години, въпреки че страната е обект на около 24 000 западни санкции.
В същото време обаче високите лихвени проценти, увеличените данъци, нарастващите цени и отстъпката от около 20 долара за барел руски петрол започват да оказват натиск върху икономиката – включително в Москва, мегаполис с около 22 милиона жители, който до голяма степен беше изолиран от най-тежките последици на войната в Украйна.
Правителството прогнозира растеж от 1,3 на сто през 2026 г., след 1 на сто през 2025 г., докато Международният валутен фонд очаква ръст от 0,8 на сто.
Проучване на централната банка показва, че домакинствата търсят по-евтини алтернативи – бързо хранене или продукти от супермаркети вместо ресторанти, стоки с намаления, ремонт на автомобили вместо покупка на нови.
Влиянието на високите лихви
Руски официални представители подчертават, че икономиката остава устойчива и отхвърлят твърденията за сериозен срив. Въпреки това президентът Владимир Путин призова икономическия екип на правителството да ускори темпа на растеж и да не се ограничава само до наблюдение на цените. Едва десет дни по-късно руската централна банка понижи основната лихва с 50 базисни пункта до 15,5 на сто. 
Олга Беленкая, ръководител на отдела за макроикономически анализ във "Еф Джи Финам" (FG Finam), заяви, че официалните статистически данни показват повишена склонност към спестяване сред руснаците и по-активно погасяване на ипотечни задължения. По думите ѝ това се случва на фона на силно поскъпване на кредита, след като централната банка повиши основната лихва до 21 на сто през 2024 г.  
Разходите по заемите, които за бизнеса достигат около 18–19 на сто при необезпечените кредити, засягат особено силно малките предприятия. Централната банка понижи основната лихва с 50 базисни пункта до 15,5 на сто по-рано този месец, след като през 2024 г. я беше повишила до 21 на сто.
Според представители на бизнеса високите лихви затрудняват рефинансирането и достъпа до ново кредитиране. Малките компании, зависими от оборотно финансиране, усещат сериозен натиск.