Създава се риск за инвестиционната среда, конкурентоспособността и енергийния преход с нормативни рамки, смята Българската ветроенергийна асоциация

Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), която обединява голяма част от инвеститорите и операторите на вятърни електроцентрали в България, изразява сериозна загриженост относно ограниченията, предложени в Доклада за екологична оценка и Доклада за оценка за степента на въздействие към актуализирания Интегриран национален план „Енергетика и климат“ (ИНПЕК 2024). Позицията на асоциацията е изпратена до БТА.
Според БГВЕА предложените ограничения надхвърлят въздействието им върху развитието на един отделен сектор и поставят под риск изпълнението на националните и европейските цели в областта на енергетиката и климата. Те ограничават възможностите за развитие на конкурентно производство на чиста електроенергия и могат да отслабят привлекателността на България за инвестиции в енергоемки производства, центрове за данни, производство на зелен водород и други високотехнологични индустрии.
"Решенията, които ще бъдат взети по ИНПЕК, ще окажат влияние далеч отвъд енергийния сектор. Те ще определят доколко България ще остане привлекателна за нови инвестиции в българската икономика, които биха могли да разчитат на конкурентна, чиста и достъпна електроенергия. Те ще дадат сигнал за надеждното функциониране на правовата държава, която изпълнява поетите международни ангажименти. Затова считаме, че всички ограничения следва да бъдат основани на актуални научни данни, действащото законодателство и задълбочена оценка на техните икономически последици. Само така можем едновременно да защитим околната среда, да гарантираме правна сигурност и да подкрепим устойчивото развитие на българската икономика", е посочено в позицията на асоциацията. 
Според БГВЕА с Доклада за оценка за степента на въздействие се въвеждат широки пространствени ограничения за развитието на нови ветроенергийни проекти. Те излизат далеч извън границите на защитените зони от мрежата „Натура 2000“ и обхващат значителни части от регионите с най-висок ветрови потенциал в България, включително Добруджа, Източните Родопи и части от Бургаска област, които са определени по административните граници на общините, а не на база на хабитати с определено застрашено биоразнообразие, е отбелязано в позицията.
В рамките на общественото обсъждане мотивирани становища представиха БГВЕА, други представителни организации на енергийния сектор, както и редица български и международни инвеститори. Въпреки това, публикуваната от Министерството на околната среда и водите съгласувателна таблица показва, че по същество възраженията срещу предложените ограничения не са взети предвид. В резултат се създава реален риск тези ограничения да бъдат включени в окончателното становище по екологична оценка, което ще бъде издадено от министъра на околната среда и водите, смятат от БГВЕА. 
БТА припомня, че на 7 юли асоциацията изпрати писмо със сигнал до Генерална дирекция „Енергетика“ (DG ENER), Генерална дирекция „Действия по климата“ (DG CLIMA) на Европейската комисия и WindEurope.
В писмото БГВЕА обръща внимание на непропорционалните пространствени ограничения за развитието на вятърната енергия в България, предложени в Доклада за екологична оценка (ДЕО) и Доклада за оценка за степента на въздействие (ДОСВ) към актуализирания Интегриран национален план „Енергетика и климат“ (ИПЕК 2024).