Технологичният напредък и цифровата трансформация се утвърждават като приоритет за бъдещето на банковия сектор, посочва подуправителят на БНБ Радослав Миленков


Банковият надзор ще продължи наблюдението, оценката и, където е необходимо, приложението на пропорционални надзорни въздействия по отношение капацитета на банките да прилагат адекватна политика за провизиране в контекста на консервативна капиталова и ликвидна позиция. Това посочва подуправителят на БНБ Радослав Миленков, ръководещ управление "Банков надзор", в публикация в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България (АББ), брой 81, от месец май, съобщават от БНБ. 
Фокусът ще остане върху осигуряване на ефективно и своевременно отстраняване на констатираните слабости, като (банковият надзор - бел. ред.) ще използва всички надзорни инструменти за постигането на тази цел, добавя Миленков.
Радослав Миленков беше преизбран от парламента за подуправител на БНБ начело на "Банков надзор" на 26 март. Публикацията му в тримесечния бюлетин на АББ е посветена на приоритетите и предизвикателствата на втория му мандат в БНБ. 
Миленков отчита, че в рамките на първия мандат беше постигнат един от най-значимите успехи до момента в историята на БНБ и банковия надзор - присъединяването на България през 2020 г. към Европейския банков съюз. Той добавя, че развитието на банковия надзор в страната в рамките на следващия мандат предопределено ще следва рамката на Стратегията на развитие на Единния надзорен механизъм с оглед членството на страната ни в Банковия съюз. Дългосрочната цел остава непроменена - поддържане на стабилен и устойчив банков сектор с капацитет да абсорбира шокове, включително от нововъзникващи рискове, и който е способен да подкрепи по-широкия икономически дневен ред в България, заявява Миленков.
Подуправителят на БНБ посочва още, че процесът по надзорен преглед и оценка, както и инспекциите на място, ще останат съсредоточени върху предоставянето и наблюдението на кредити и насоките за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции. Ще се подлага на оценка капацитетът за ранното идентифициране от страна на банките на потенциални финансови затруднения на кредитополучателите, включително чрез таргетиран преглед на кредитни файлове корпоративни кредити, идентифициране на свързани лица, вътрешни експозиции, както и оценка на стратегията за редуциране на придобити активи, посочва Миленков.
В публикацията той отбелязва още, че векторът на бъдещото развитие на макропруденциалната политика ще остане подчинен на принципите на консервативност, превантивна насоченост и активно приложение. Макропруденциалният подход е дефиниран от синергията на изискванията за капиталови буфери и въведените изисквания за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Целта на изискванията е да гарантират, че кредитният растеж е в рамките на консервативни риск параметри, посочва Миленков.
Радослав Миленков отбелязва още, че през последните години един от акцентите в работата на управление "Банков надзор" е оценката на рисковете, свързани с цифровизацията на банковия сектор. Той посочва създаденото звено в рамките на управление "Банков надзор", което разработи, утвърди и продължава да задълбочава своята специфична експертиза в сферата на надзора по отношение на банковата дигитализация и киберсигурност. 
Технологичният напредък и специално цифровата трансформация се утвърждават като приоритет за бъдещето на банковия сектор и от съществено значение е банките да разполагат с адекватни механизми, за да осигурят адекватно управление на рисковете, произтичащи от внедряването на нови технологии, посочва още Миленков. 
Превантивните мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма са от ключово значение за банковия сектор, отбелязва той.
Подуправителят на БНБ заявява още, че "Банков надзор" ще продължи да прилага систематични действия за спазването на нормативните изисквания за превенция, както и за установяване и ограничаване на свързаните рискове в банковия сектор посредством регулярен преглед и анализ на дейността на кредитните институции в областта на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и прилагайки рисково-базиран подход, съобразен с насоките на Европейските надзорни органи и националната правна рамка.