Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви днес нов международен проект за свързаност, който ще свърже Южен Кавказ и Централна Азия директно с европейския пазар по т.нар. Среден коридор. Тя направи съобщението в годишната си реч за състоянието на Европейския съюз.
Чрез инициативата „Глобален портал“ (Global Gateway) Европейската комисия ще се стреми да привлече до 12 млрд. евро публични и частни инвестиции. Целта е маршрутите да бъдат разнообразени, търговските потоци да се утроят и времето за превоз на товари да бъде значително съкратено до 2030 г., посочи Фон дер Лайен, която съобщи, че заедно с министър-председателя на България ще бъде организирана Регионална среща на върха за свързаност.
БТА представя справка за Транскаспийския международен транспортен маршрут (т.нар. Среден коридор).
Транскаспийският международен транспортен маршрут (ТМТМ), наричан още Среден коридор, започва от Югоизточна Азия и Китай и преминава през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан и Грузия. От там товарите продължават към Турция и останалата част от Европа, включително по морските направления през Черно море към България и Румъния. Коридорът има стратегическо значение за връзките между Европа и Централна Азия.
На 7 ноември 2013 г., в рамките на Втория международен бизнес форум за транспорт и логистика „Нов път на коприната“ в Астана, ръководителите на Националната компания „Казахстан Темир Жоли“, „Азербайджански железници“ и „Грузинска железница“ подписват споразумение за създаване на Координационен комитет за развитието на маршрута. Комитетът е създаден през февруари 2014 г. През декември 2016 г. участниците от Казахстан, Азербайджан и Грузия решават да създадат Международната асоциация „Транскаспийски международен транспортен маршрут“, която започва дейността си през февруари 2017 г.
Като мултимодален търговски маршрут, свързващ Европа и Китай чрез Казахстан, Кавказ и Балканите, Средният коридор придобива все по-голямо значение. Интересът към него нараства след спада в използването на Северния коридор – традиционния маршрут от Китай към Европа през Русия – след началото на войната в Украйна и налагането на санкции. По данни, цитирани от президента Румен Радев в интервю за Казинформ през юни 2025 г., през 2024 г. обемът на товарите по маршрута достига 4,5 млн. тона, което е увеличение с около 65 на сто на годишна основа и значителен ръст спрямо 586 000 тона през 2021 г.
Средният коридор разчита на съществуваща железопътна и пристанищна инфраструктура, но изисква допълнително развитие и инвестиции. Страните по трасето работят за позиционирането му като алтернатива на Северния и Южния коридор чрез разширяване и модернизиране на пристанища, железници и пътища. Световната банка определя Средния коридор като мрежа от пътни, железопътни и морски маршрути между китайските и европейските пазари и посочва, че са необходими инвестиции и в пристанищната и железопътната свързаност на България и Румъния.
По оценката на Румен Радев съществуващите сухопътни маршрути между България и Турция и морската свързаност през Черно море дават значителен потенциал за разширяване на транспортните връзки между България и Казахстан чрез Средния коридор и неговото продължение на Балканите. Българските пристанища Варна и Бургас имат връзки с грузинските пристанища Поти и Батуми. Според Радев Средният коридор може да бъде разглеждан и като продължение на Коридор VIII, който преминава през България и свързва Черно море през Северна Македония и Албания с пристанищата в Южна Италия.
През май 2023 г. България предлага да бъде домакин на министерска среща за ускоряване на развитието на Транскаспийския транспортен маршрут. Основната задача на форума е да подчертае значението на Средния коридор за свързаността по направленията Изток–Запад и Север–Юг.
В интервю за БТА на 4 май 2023 г. посланикът на Казахстан в България Виктор Темирбаев посочва, че Казахстан и България имат сходно и благоприятно географско положение на кръстопътя на Европа и Азия. Според него е целесъобразно двете страни да развиват съвместно транзитния си потенциал чрез практическо сътрудничество в рамките на Средния коридор.
На 4 юни 2025 г. Министерският съвет одобрява проект на меморандум за разбирателство между България и Казахстан за развитието на Транскаспийския международен транспортен маршрут. Документът предвижда обмен на информация и опит, развитие на пристанищата по коридора, намаляване на времето за превоз и подобряване на транспортните услуги.
По време на официалното си посещение в Казахстан на 9 юни 2025 г. президентът Румен Радев е придружаван от българска бизнес делегация, включваща представители на компании от секторите транспорт, логистика, енергетика и информационни технологии. На бизнес форум в Астана Радев посочва, че развитието на маршрута е от изключителна важност и е заложено в стратегията на ЕС за Централна Азия. В присъствието на президентите Румен Радев и Касъм-Жомарт Токаев са обменени редица документи, сред които меморандумът за разбирателство за развитието на Транскаспийския международен транспортен маршрут.
Сътрудничеството за развитието на маршрута е акцент и в срещата на Румен Радев с министъра на инвестициите, промишлеността и търговията на Узбекистан Лазиз Кудратов на 13 юли 2025 г. по време на официалното посещение на Кудратов в България. Двамата изразяват обща позиция, че увеличаващият се пренос на стоки от Китай към Европа изисква модернизиране и разширяване на транспортната, енергийната и дигиталната инфраструктура. Обсъдена е и възможността България да участва в коридори за пренос на електроенергия от възобновяеми източници от Централна Азия към Европа, както и да развива мощности за съхранение на енергия чрез помпено-акумулиращи водноелектрически централи.
На 23 юни 2026 г. Европейската комисия създава Платформа за дневния ред в областта на свързаността и сключва декларации за намерение с международни финансови институции, от които се очаква да мобилизират до 2 млрд. евро за стратегически инвестиции в свързаността в региона на Черно море и Южен Кавказ. На срещата в Брюксел участват министри на транспорта и висши представители на държави от ЕС, Армения, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Таджикистан, Туркменистан, Турция, Украйна и Узбекистан, както и представители на Г-7 и международни финансови институции. Участниците се договарят да работят за повишаване на оперативната ефективност на Транскаспийския транспортен коридор и приканват ЕК да оцени функционирането му и да предложи приоритетни действия за подобряване на неговата конкурентоспособност.
На 29 юни 2026 г. Министерството на транспорта и съобщенията съобщава, че България и Турция ще работят съвместно с Европейската комисия за развитието на Средния коридор между Азия и Европа. Това потвърждават в телефонен разговор министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев и турският министър на транспорта и инфраструктурата Абдулкадир Уралоглу. По-рано, на среща с европейския комисар по разширяването Марта Кос, двамата министри изразяват общото мнение, че България и Турция имат стратегическо значение за реалното използване на Средния коридор като допълнителна логистична връзка.
На 14 и 15 септември 2026 г. в София се провежда среща на работната група за развитие на Транскаспийския международен транспортен маршрут. Участниците обсъждат текущите резултати от функционирането на маршрута, сътрудничеството между страните и компаниите по него и по-нататъшното развитие на контейнерните превози. Разгледани са също тарифните условия и сроковете за доставка, както и предложения за повишаване на конкурентоспособността на маршрута, оптимизиране на транспортните условия и по-ефективна организация на товаропотока.
(МГ/отдел "Справочна")