В мотивите е посочено, че Законопроектът за обществения транспорт предвижда създаването на цялостна и единна законова рамка, която да уреди планирането, управлението, финансирането и контрола на обществения транспорт, както и правата на пътниците. Основната цел е изграждането на интегрирана транспортна система, която да свързва различните видове транспорт - железопътен, автомобилен, въздушен и воден, и да осигури по-добра достъпност и свързаност в цялата страна, включително в по-малките населени места.
Проектът предвижда въвеждане на единна национална транспортна схема с координирани разписания, както и създаване на единен превозен документ, включително в дигитален формат, валиден за различни видове транспорт. Ключов елемент е и т.нар. клирингова система, чрез която приходите от продадените билети ще се събират и разпределят автоматично между различните превозвачи според извършената от тях услуга, което позволява използването на един билет за комбинирано пътуване.
Залага се и на внедряване на интелигентни системи за управление и планиране на транспорта в реално време, които ще подпомагат координацията и ефективността на услугите.
Общините ще имат водеща роля в организацията на транспортните услуги, с възможност за сътрудничество помежду си, както и за въвеждане на транспорт „по заявка“ в райони без редовни линии. Законопроектът поставя акцент върху подобряване на качеството на услугите, достъпността за хора с увреждания и намаляване на екологичното въздействие.
Съществен акцент е и ограничаването на т.нар. транспортна бедност - ситуация, при която хора или цели населени места нямат реален достъп до обществен транспорт поради липса на връзки, високи цени или недостатъчно обслужване. Чрез по-добро планиране, интеграция и нови услуги законът цели да намали изолацията и да осигури достъп до работа, образование и здравни услуги.
Предвижда се държавата да продължи да субсидира обществените превози, като същевременно се създават условия и за пазарно ориентирани услуги без държавно финансиране. Въвеждат се и ясни показатели за ефективност на превозвачите, свързани с точност, качество и удовлетвореност на пътниците.
Магдалена Милтенова, председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи, се обяви против част от текстовете в законопроекта. Тя изрази несъгласие с предвиденото в член 5 задължително прилагане на колективно трудово договаряне в сектора, като посочи, че подобна мярка не бива да се налага административно. По думите ѝ понятия като „достойни условия на труд“ са твърде субективни и създават неясноти в прилагането. Според нея не е редно транспортният сектор да бъде единственият, в който подобни изисквания се въвеждат задължително.
Милтенова подчерта, че синдикалните организации и в момента имат възможност да водят диалог с бранша и да договарят условията на труд, без това да се налага със закон. Тя добави, че секторът е в тежко финансово състояние заради високите цени на горивата и недостига на финансиране, като въвеждането на допълнителни изисквания би утежнило още повече положението на превозвачите.
По думите ѝ това може да доведе до отказ на част от компаниите да извършват обществена услуга и да задълбочи проблемите в сектора, особено в по-малките населени места, където често работят малки фирми с ограничен персонал.
Милтенова изрази позиция, че подобряването на условията в сектора следва да става чрез прилагане на действащото законодателство и европейските регламенти, а не чрез въвеждане на нови задължителни критерии.
Тя коментира и темата за т.нар. транспортна бедност, като заяви, че тя трябва да бъде разглеждана в рамките на социалната политика на държавата, а не да се урежда чрез закона за обществения транспорт.
Според нея, ако целта е създаването на работещ закон, е необходимо текстовете да бъдат прецизирани и да не се въвеждат съществени промени, които не са били предмет на обществено обсъждане.
Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта и съобщенията, защити част от спорните текстове в законопроекта.
Тя заяви, че включените разпоредби са на ниво принципи и целят да гарантират защита на социалните права, като подчерта, че министерството не вижда проблем в тяхното включване в закона. По отношение на транспортната бедност Стоянова отбеляза, че темата трябва да бъде разглеждана своевременно, за да не се задълбочават проблемите в сектора.
От министерството подкрепят и създаването на нови текстове в закона, като подчертават, че с него за първи път се поставя цялостна държавна рамка за управление на обществения транспорт. Ключов елемент е изграждането на национална транспортна схема, която ще се разработва на базата на единен модел и информационни системи.
По думите ѝ липсата на такава схема досега се дължи на отсъствието на системен държавен подход, като новият закон цели да постави именно това начало.
Служебният министър на иновациите и растежа Ирена Младенова защити предложението за изграждане на минимален брой зарядни станции за електрически превозни средства в общините.
Тя подчерта, че мярката е свързана с възможността България да използва средства по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 437 млн. евро. По думите ѝ са предвидени конкретни механизми за финансиране - чрез програма „Региони в растеж“ 2021- 2027г. за големите общини и чрез Социалния план за климата за по-малките, което гарантира изпълнението на изискванията.
Халил Летифов от „ДПС - Ново начало“ изрази критики към предложението, като заяви, че с подобни текстове се ограничава децентрализацията и се налагат задължения на общините без достатъчна яснота и пазарен принцип.
Андрей Рунчев от ГЕРБ-СДС отговори, че предложението е внесено в законовия срок и вече е било обсъждано, като подчерта, че развитието на зарядната инфраструктура е национален приоритет. Той отбеляза, че мярката цели да улесни гражданите и да отговори на нарастващото използване на електромобили.
Впоследствие Младенова уточни, че текстът е съгласуван с Европейската комисия и не е нов, а част от по-широк пакет мерки, обсъждан и в предходни законодателни инициативи.
В края на дискусията депутатите решиха техническият екип да обобщи направените предложения и поправки, обсъдени по време на заседанието. Предвижда се те да бъдат нанесени в законопроекта, за да може преди разглеждането му в пленарна зала всеки народен представител да има възможност да се запознае с актуализирания текст.