Отделни граждани започват да правят собствени платформи за сравняване на цените, но ние не знаем доколко тази информация е достоверна, за да правим проверки и да налагаме санкции, каза Мария Филипова.
По думите й Законът за защита на потребителите сега не дава право за предварително изпълнение на наказанията. Това означава, че обжалването спира изпълнението на мерките. Търговците обжалват и затова не се вижда краен резултат от проверките за хората, каза Филипова.
С проектозакона за така наречените "пределни надценки", който КЗП подкрепя, искаме да има пълна информация за цените по веригата производител - търговец. Възможно е на етикетите на стоките в търговските обекти да се поставя и цената на доставка, каза още Мария Филипова.
КЗП е направила две обучения на браншовите организации по Закона за въвеждане на еврото в България. На бизнеса са дадени образци на етикети и менюта в лева и в евро, и указания да не са с различен размер на шрифта, посочи председателят на КЗП.
Телефонната централа на КЗП ще се разшири и ще има поне трима души на смяна за приемане на сигнали за нарушения по Закона за въвеждане на еврото, добави Филипова.
Заедно с Националната агенция за приходите, КЗП е проверила над 500 търговски обекта и са открити 43 нелоялни търговски практики - най-много в област Велико Търново и най-малко в област Пловдив. Проверките са открили поскъпване на пилешкото месо с 40 процента и до 80 процента повишаване на цената на минерална вода. Искат се обяснения от търговците защо така рязко са повишили цените, ако не дадат, ще им се направи акт до 50 000 лева, каза Филипова.
Предлагаме информационната кампания за еврото да е обща за всички държавни органи, за да дава по-висока степен на доверие в хората и бизнеса, заяви председателят на КЗП.
Председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Росен Карадимов посочи, че има уникално взаимодействие между НАП, КЗК и КЗП по следене на движението на цените. Комисията за защита на конкуренцията прави секторни анализи за цените на бързооборотните хранителни стоки и на лекарствата и хранителните добавки. Не целим да има замразяване на цената за сметка на производителите, затова искаме пълна информация за общите условия на договорите на търговците с доставчиците, каза Карадимов. Търговците не могат да откажат на КЗК информация за цените на стоките и надценките. Фирмите могат да засекретят информацията, но не и да я скрият от нас, каза Карадимов.
КЗК ще подпише споразумение с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и ще започне секторен анализ в областта на електронната търговия, както и ще провери повишаването на т. нар. екотакси за електронните уреди, добави Карадимов.
Народният представител Мартин Димитров попита Карадимов дали КЗК следи повишаването с 800 и дори 1000 процента на тези екотакси и дали това ще доведе до поскъпване на всички електроуреди. В КЗК има сигнал от 4 юни от Асоциацията на индустриалния капитал за повишаването на таксите и комисията е започнала предварително проучване по темата, на база на което ще се реши по какъв път да продължи да работи КЗК, обясни Карадимов. На 17 юни е изпратен подробен въпросник към Министерството на околната среда и водите за фирмите, които събират таксата и за начина, по който се формира. "Необходима е информация, за да се знае кой, какво и дали изобщо е плащал и да се види дали тези рециклиращи организации въобще са работили", каза Карадимов. Най-чувствителната част от тази промяна е за потребителите на битовата електроника, но тя обхваща и фотоволтаиците, добави той.
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов посочи пред членовете на комисията, че проверките на търговските обекти се правят на всеки две седмици и ще продължат и догодина. Наблюдава се леко увеличение на цените на дизела и бензина между 3 и 5 стотинки, които могат да се ползват за обяснение от фирмите за поскъпване на стоките. Надяваме се, че информацията на Министерския съвет, че за България в близко време няма опасност от липса на горива, да успокои пазара. На 3 юли ще установим дали това се е случило, каза Спецов.
НАП проверява над 300 обменни бюра заради увеличените покупки на евро в тях. При покупка на валута до 10 000 лева бюрата за обмен на валута не са задължени да искат документи от клиента за произхода на средствата и затова ще им правим проверки по Закона за мерките срещу изпирането на пари, каза Румен Спецов.