Майрън, който е призовавал за цялостно преразглеждане на управлението на УФР, ще поеме поста от управителя на Фед Адриана Куглер след изненадващата ѝ оставка през миналата седмица. Куглер се връща към преподавателската си дейност в университета „Джорджтаун“. Мандатът изтича на 31 януари 2026 г., а новият член трябва да бъде одобрен от Сената.
Тръмп заяви, че Белият дом продължава да търси човек, който да заеме мястото в Управителния съвет на Фед, което ще стане вакантно на 1 февруари. Той също така обмисля варианти за наследник на президента на УФР Джером Пауъл, чийто мандат приключва на 15 май 2026 г.
Тръмп безуспешно е оказвал натиск върху централните банкери на УФР – сред които са Пауъл, шестимата му колеги членове на Управителния съвет и 12-те председатели на регионални банки – да намалят лихвените проценти. Назначаването на Майрън в централната банка, дори и временно, дава на президента потенциално по-пряк път за осъществяване на желанието му за по-лека парична политика и влияние върху най-влиятелната централна банка в света.
В статия, на която е съавтор миналата година за „Манхатънския институт“, Майрън излага аргументи за засилване на президентския контрол върху Управителния съвет на УФР, включително чрез съкращаване на мандатите на членовете му. Той също така иска да се сложи край на „въртящата се врата“ между изпълнителната власт и УФР и да се национализират 12-те регионални банки.
Не е ясно с колко време в УФР ще разполага той, за да се опита да проведе такива мащабни реформи, повечето от които ще изискват действия на Конгреса, или дори дали ще има възможност да гласува за лихвените проценти.
Всички кандидати за членове на УФР подлежат на утвърждаване от Сената – процес, който включва изслушване пред Банковата комисия на Сената, гласуване от тази комисия, която придвижва кандидатурата, и поредица от гласувания пред целия Сенат. Демократите забавят темпото на одобрение на назначенията на Тръмп.
До края на мандата на Майрън има само четири заседания за определяне на лихвените проценти, включително едно на 16-17 септември.
На заседанието си през юли членовете на Управителния съвет запазиха основния лихвен процент в сегашния му диапазон от 4,25-4,50 процента, като Пауъл посочи като причини за запазване на рестриктивната политика донякъде повишената инфлация и опасенията, че митата на Тръмп могат да я задържат на високо ниво.
След като правителственият доклад за работните места, публикуван в петък, показа, че през последните месеци са създадени много по-малко работни места, отколкото се предполагаше по-рано, настроенията в централната банка може би вече клонят към намаляване на лихвените проценти още на следващото заседание на УФР.
Няколко централни банкери изразиха загриженост този месец относно слабостта на пазара на труда, а поне някои от тях изразиха увереност, че митата може да не повишат инфлацията толкова, колкото се смяташе по-рано. Тези становища повтарят аргументите на двама управители на УФР – и двамата назначени от Тръмп – които през миналия месец изразиха несъгласие с решението за запазване на лихвите.
По-рано в четвъртък Майрън похвали един от несъгласните – управителя на Фед Кристофър Уолър – за това, че е избегнал „синдрома на митническото умопомрачение“ – израз, който цели да омаловажи опасенията относно икономическите ефекти от рязко по-високите вносни мита на администрацията на Тръмп.
Твърди се, че именно Уолър е предпочитаният кандидат сред екипа на Тръмп за наследник на Пауъл на поста президент на УФР.