Целта на всяка регионална политика е постигането на приемлив темп на растеж, съчетан с намаляване на неравенствата, според проф. Стоян Тотев

Регионалната конвергенция и секторното развитие са тема на един от панелите на юбилейна научна конференция на тема "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи. Европейска интеграция, конвергенция и кохезия", която се провежда днес в сградата на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН). Събитието е посветено на 75-ата годишнина от създаването на Института.
В откриващата сесия на панела проф. Стоян Тотев от ИИИ изнесе доклад на тема "Взаимозависимост между икономически и демографски регионални показатели в България – очаквано развитие, регионална политика". Той посочи, че целта на всяка една регионална политика е постигането на приемлив темп на растеж, съчетан с намаляване на нежеланите регионални неравенства. По думите на проф. Тотев е трудно да се постигне такова развитие. То води до необходимостта да се направи избор дали да се търси намаляване на регионалните различия за сметка на икономическа ефективност или да се оставят пазарните механизми да определят регионалното развитие. Той отбеляза, че страните с по-слабо развити икономики избират втората опция, в това число и България.
Според проф. Тотев, при липса на критичната маса (хората), няма кой да създаде възможност за икономическо развитие на региона. Той допълни, че където има високо БВП на глава от населението, инфраструктурата е по-добра, социалните придобивки също, а хората не се водят само от доходите в един регион, но също от това какво може да им предложи той - образование, медицинска помощ, пътища.
Подобряването на инфраструктурата и по-специално пътната инфраструктура определено отговаря на изискванията за регионална политика, която е съчетана с икономическа ефективност и намалява негативния социален ефект от нарастването на различията, заключи проф. Тотев.
Гл. ас. д-р Димитър Събев от ИИИ говори върху "Излизане от периферията: икономически сектори и регионални икономически резултати в ЕС".
Той заяви, че конвергенцията в Европейския съюз (ЕС) действително протича. Тя е сложен процес, някои нейни измерения не се разбират, особено секторни, ролята на еврозоната не се разбира, както и тази на индустрията, коментира Събев.
По думите му формулата, че богатите райони започват да се занимават с недвижими имоти, с услуги, докато бедните произвеждат, не важи. Всъщност богатите райони произвеждат, а тези, които остават на консумация и рентиерство, се спускат надолу.
Доц. Вира Лебедченко от ИИИ изнесе доклад на тема "Регионален аспект на разпространението на процесите на конвергенция", като подчерта, че въпросът за териториалната конвергенция в Украйна е важен и трябва да бъде разгледан. Тя също така подчерта, че трябва да се обърне внимание на адаптирането на регионалното развитие към европейските регулаторни условия за бързото приемане на Украйна в ЕС.
Доц. Лебедченко отбеляза, че световният опит показва, че конвергенцията е един от основните инструменти на съвременната международна интеграция. По думите ѝ възстановяването след войната на Русия в Украйна трябва да се основава на нови принципи и подходи, които отчитат потенциала на региона и са в съответствие с устойчивото развитие.
Според доц. Лебедченко бързата трансформация в света определя нови условия за наличието на пространствената икономика и изисква по-задълбочено изучаване на спецификата на конвергентните връзки между държавата и регионите.
"Необходим ли е нов модел за финансиране на общинските инвестиции в България" беше темата на доц. Яна Кирилова и доц. Дочка Велкова от ИИИ и участниците в панела се обединиха около положителен отговор на този въпрос.
Доц. Кирилова обясни, че има няколко източника, въз основа на които могат да се определят инвестиционните потребности на общините в България. Това са плановете за интегрирано развитие на общините, приложението към Закона за държавния бюджет и концепциите за интегрирани териториални инвестиции. По думите на доц. Кирилова плановете за интегрирано развитие включват всичко за общината, включително неща, които са нереалистични. Приложението към Закона за държавния бюджет поне включва проекти, които имат по-висока степен на готовност, и всъщност концепциите за интегрирани териториални инвестиции включват проектите с най-висока степен на готовност. В новия програмен период те са около 2 млрд. лева. Същевременно Програма "Развитие на регионите" ще предостави за този програмен период около 1 млрд. лева, като в тези концепции се включват инвестиции не само на общините, но и на държавни институции.
От всичко това доц. Кирилова стигна до темата за наболяла реформа, която трябва да се извърши – да се увеличи приходната база на общините. По думите ѝ темата за децентрализацията е актуална вече 20 години, но много малко се прави. Проблемите са много, но според Кирилова трябва да се обърне внимание поне на основни, които по-бързо могат да бъдат реализирани, като местните приходи. Тя даде за пример реформите в данъчните оценки на имотите, които не са актуализирани от 1997 г., обвързването на патентните данъци с реалния оборот на данъкоплатците, защото в момента е фиксирана сума, въвеждането на данък върху земеделската земя, което би повишило капацитета на селските общини.
На фона на политическата ситуация у нас и нежеланието на никого да се ангажира, доц. Кирилова постави в "сферата на фантазиите" ревизия на фискалните взаимоотношения между централната и местната власт.
Доц. Неделин Марков от Тракийски Университет - Стара Загора и неговият доклад на тема "Финансова устойчивост и приходен капацитет на местното самоуправление в България" потвърдиха казаното от предходните говорители. Той заяви, че спешно е необходима реформа в местното самоуправление, защото в миналото може настоящият модел може да е отговарял на някакви потребности, но днес води до високи нива на неефективност в разпределянето на публичния ресурс и в неговото потребяване както за инвестиции, така и за поддръжката на местните администрации.