Централната банка на Австралия запази основната лихва на 4,35 на сто, но не изключи ново повишение

Австралийската централна банка запази основния си лихвен процент на равнище от 4,35 на сто за второ поредно заседание, като отчете, че икономиката се забавя в съответствие с очакванията, но предупреди, че може да пристъпи към ново повишение, ако инфлационният натиск го наложи, предаде Ройтерс. 
След края на августовското си заседание по паричната политика Резервната банка на Австралия (Reserve Bank of Australia) заяви, че ще предприеме необходимите действия, за да върне инфлацията в целевия диапазон от 2 до 3 на сто. Това включва и допълнително повишаване на основната лихва, ако рисковете за по-висока инфлация се материализират.
Решението беше очаквано от пазарите, след като данните за инфлацията през второто тримесечие се оказаха по-ниски от прогнозите, а жилищният пазар показа по-сериозно отслабване от очакваното.
„Управителният съвет продължава да се фокусира върху това да гарантира, че високата инфлация няма да се затвърди“, се посочва в изявлението на регулатора.
„За да се постигне това, растежът на съвкупното търсене трябва да остане умерен, така че да се намали натискът върху производствения капацитет и инфлацията да се върне в целевия диапазон“, допълва централната банка.
Тя вече повиши лихвените проценти с общо 75 базисни пункта през тази година, с което напълно отмени облекчаването на паричната политика от 2025 г. Затягането беше предприето в опит да бъде ограничен устойчивият инфлационен натиск на фона на скока в цените на енергията.
Централната банка оценява сегашното равнище на основната лихва като леко рестриктивно, но продължава да не изключва допълнително затягане. Управителят ѝ Мишел Булок заяви миналия месец, че може да се наложи допълнително забавяне на икономиката, за да бъде овладяна инфлацията.
Решението на Управителния съвет е било единодушно. Австралийският долар остана почти без промяна на ниво 0,7055 щатски долара, а доходността по тригодишните австралийски държавни облигации заличи по-ранното си повишение и се установи около 4,55 на сто.
Пазарът на лихвени суапове оценява вероятността за още едно увеличение на лихвите до края на годината на около 40 на сто спрямо приблизително 50 на сто преди решението.
По-високите разходи по кредити вече оказват видим натиск върху жилищния пазар. Продължилият доскоро силен ръст рязко се забави, като по-ниската успеваемост на имотните търгове, намаляването на исканията за ипотечни кредити и спадът на продажбите сигнализират за по-трудни условия през следващите месеци.
Потребителските разходи обаче остават устойчиви, а пазарът на труда продължава да създава работни места. Новата ескалация на конфликта в Близкия изток кара централната банка да следи внимателно риска по-високите цени на петрола да се пренесат върху други части на икономиката.
Данните за инфлацията през второто тримесечие се оказаха по-благоприятни от очакваното и дадоха възможност на централните банки да остави лихвите без промяна. Внимателно следеният показател за основната инфлация, изчислен чрез т.нар. тримирана средна, остана на равнище от 3,6 на сто. Това е под прогнозата на регулатора от 3,8 на сто, но все още над целевия диапазон от 2 до 3 на сто.
Централната банка очаква инфлацията да се върне в целевия диапазон през втората половина на 2027 г. Общата потребителска инфлация, която достигна 3,9 на сто през второто тримесечие, се очаква да се забави до 3,6 на сто в края на тази година и до 2,6 на сто в края на 2027 г.