Централните банкери от ЕЦБ са обмисляли ново намаление на лихвите на септемврийското си заседание

Централните банкери от Европейската централна банка (ЕЦБ) са обмисляли ново понижение на лихвените проценти през септември, но в крайна сметка са решили да не го предприемат на фона на рисковете от повишаване на инфлацията, се посочва в отчета от заседанието им миналия месец, публикуван в сайта на институцията. 
При положение че перспективите за цените са по-несигурни от обикновено, а икономиката е уязвима от геополитически промени и удари от митата, банкерите са предпочели да запазят гъвкавостта си, показва обобщението, публикувано днес.
"Макар че едно по-нататъшно понижение на лихвения процент през следващите месеци би защитило по-добре инфлационната цел както при базовия сценарий, така и при редица неблагоприятни сценарии, материализирането на възходящите рискове вместо това би оправдало запазването на настоящото равнище на основния лихвен процент", се казва в отчета. "Предвид тази конфигурация Управителният съвет следва да продължи да наблюдава еволюиращото разпределение на рисковете за инфлационните перспективи и икономиката". 
Повечето участници в дискусията не са изразили желание да се продължи серията от осемте намаления с четвърт пункт, които бяха извършени до юни. Тъй като инфлацията се колебае около целевата стойност от 2 на сто, а икономиката досега е устойчива на различни неблагоприятни фактори - от търговията до войните, те са сметнали, че депозитната лихва на равнище от 2 на сто е подходяща.
Някои обаче са изказали мнение, че не бива да се изключват по-нататъшни намаления. Те са особено обезпокоени от по-продължително занижаване на инфлацията, особено ако икономиката не успее да набере инерция. В септемврийските прогнози се предвижда растежът на потребителските цени да се забави до 1,7 на сто през следващата година, преди да се върне към нивото от 1,9 на сто през 2027 година.
"Настоящата ситуация вероятно ще се промени съществено в някакъв момент, но в момента е трудно да се определи кога и в каква посока. Запазването на основните лихвени проценти на сегашните им равнища ще даде повече време за оценка на ефектите от митата, продължаващата несигурност и другите рискови фактори, които Управителният съвет обсъди, макар че всички тези рискове няма да изчезнат", се казва още в протокола. 
Било е изтъкнато също така, че настоящото равнище на лихвените проценти следва да се разглежда като достатъчно стабилно при управлението на шокове с оглед на двустранните инфлационни рискове и при отчитане на широк спектър от възможни сценарии. 
По отношение на инфлацията се отчита, че "и от двете страни са идентифицирани рискове, свързани с инфлационните перспективи". Също така се признава, че "въпреки че неотдавнашните търговски споразумения намалиха несигурността, все още нестабилната среда на световната търговска политика означава, че перспективите за инфлацията остават по-несигурни от обикновено. Същевременно рисковете, свързани с перспективите за инфлацията, са по-скоро ниски, тъй като много от тях са частично обезсилени". 
Няколко членове смятат, че инфлацията в средносрочен план по-скоро ще се промени. "От тази гледна точка поскъпването на еврото беше действително външен шок, несвързан с икономическите условия в еврозоната, и той може да окаже по-голямо въздействие върху инфлацията, отколкото е включено в прогнозите", пише още в документа. 
"Накратко, въпреки че прочутото "намираме се на добра позиция" се споменава само два пъти в протокола, е ясно, че ЕЦБ е възприела непроменената позиция като най-добрия вариант за справяне с несигурността. Същевременно протоколът сякаш подсказва, че готовността на ЕЦБ да реагира на променящия се макросредата е по-висока, отколкото смятат пазарите", казва в изпратен до редактор на БТА главният макроикономист на "Ай Ен Джи" (ING) Карстен Бжески. 
Той отчита множество фактори в полза на запазване на сегашното ниво на лихвите, но добавя, че "все още има някои основателни аргументи в полза на настроения, които могат да накарат централната банка да продължи да намалява лихвата през следващите месеци". Такива според Бжески са отложеното неблагоприятно въздействие на американските мита, по-силния обменен курс на еврото, политическата нестабилност във Франция или забавянето на фискалните стимули в Германия. "Ако някой от тези рискове все пак се реализира, може ЕЦБ да се ангажира с още едно или две понижения на лихвените проценти. В противен случай, а това е нашият базов сценарий, лихвените проценти ще останат на същото ниво през следващите две години", смята главният макроикономист на "Ай Ен Джи".