Двудневното заседание на УФР (28-29 юли) е второто под ръководството на председателя Кевин Уорш. От декември насам централната банка запазва основния си лихвен процент в диапазона 3,50–3,75 на сто. Пазарите в момента оценяват на около една трета вероятността за повишение на лихвите на днешното заседание. Очакванията се засилиха след новото поскъпване на енергоносителите и "по-ястребовите” изказвания на някои представители на УФР.
Ако се съди по историческите тенденции, когато УФР започне да повишава или понижава лихвените проценти след продължителен период, в който ги е оставяла без промяна, то обикновено продължава да се движи в същата посока поне още няколко заседания.
„Обикновено не става дума за еднократно действие, така че това на практика означава, че Комитетът по паричната политика трябва да реши дали е готов да се ангажира с поредица от повишения на лихвените проценти. Не мисля, че на това заседание са готови за подобна стъпка“, каза той.
„Обикновено не става дума за еднократно действие, така че това на практика означава, че Комитетът по паричната политика трябва да реши дали е готов да се ангажира с поредица от повишения на лихвените проценти“, каза Джеймс Булард, който ръководеше клона на УФР в Сейнт Луис от 2008 до 2023 г., преди да стане декан на бизнес училището „Мич Даниълс“ към университета „Пърдю“. „Не мисля, че на това заседание са готови за подобна стъпка“, добави той.
В исторически план УФР рядко променя посоката на паричната политика само за едно заседание. Когато започне цикъл на повишаване или понижаване на лихвите след продължителен период без промяна, той обикновено продължава поне още няколко заседания. Единственото изключение е през март 1997 г., когато промяната на лихвените проценти не е последвана от ново движение в същата посока.
На предишното заседание на 16 и 17 юни всичките 18 членове на ръководството на УФР подкрепиха запазването на лихвите без промяна, въпреки че част от тях тогава вече виждаха основания за бъдещо повишение.
През последните седмици обаче аргументите за незабавно затягане на паричната политика отслабнаха. Потребителската инфлация се е забавила до 3,5 на сто през юни от 4,2 на сто през май, а базовата инфлация е намаляла до 2,6 на сто от 2,9 на сто. Според председателя на клона на УФР в Ню Йорк Джон Уилямс има основания тази тенденция да продължи.
Пазарът на труда също не показва признаци за нов инфлационен натиск. През юни в икономиката са били създадени 57 000 работни места, безработицата е намаляла до 4,2 на сто, а ръстът на почасовите възнаграждения се е задържал на 3,5 на сто на годишна база.
Самият Уорш досега не е дал ясни сигнали за бъдещия курс на паричната политика, но неотдавна заяви, че според него ускоряването на производителността може да позволи по-бърз икономически растеж без допълнителен инфлационен натиск.
Въпреки това част от факторите, които през юни накараха половината представители на УФР да прогнозират по-високи лихви до края на годината, остават в сила. Инфлацията продължава да се задържа над целта от 2 на сто, цените на петрола отново се повишиха след подновяването на напрежението между САЩ и Иран, а според някои представители на УФР ценовият натиск постепенно се разширява извън енергията и храните.
От „Кепитъл Икономикс“ (Capital Economics) продължават да очакват първо повишение на лихвите през септември.
„Дотогава УФР вероятно ще разполага с повече доказателства дали силният натиск върху цените на стоките се запазва въпреки отслабването на ефекта от митата“, посочват анализаторите.
По-оптимистична оценка дават от „Райтсън АйКЕП“ (Wrightson ICAP), според които УФР е по-вероятно да повиши лихвите с 25 базисни пункта още днес.
„Крайното решение може да бъде в едната или другата посока, но смятаме, че УФР е по-вероятно да повиши лихвите с 25 базисни пункта в сряда, отколкото да запази сегашното равнище“, отбелязват те.
Анализаторите на „Банк ъв Америка“ (Bank of America) обръщат внимание, че по-важният въпрос не е решението на едно заседание, а дали УФР е готово да започне нов цикъл на повишаване на лихвите.
„Истинският въпрос е дали УФР ще започне реален цикъл на повишения, който обикновено включва поне три увеличения на лихвите, или изобщо няма да повиши лихвите“, посочват от банката.