Икономиката на ЕС е започнала 2025 г. с по-устойчив от очакваното темп на растеж и се предвижда да продължи да расте умерено тази година, преди да се ускори през 2026 г., въпреки повишената несигурност в глобалната политика и търговското напрежение. Това се посочва в пролетните икономически прогнози на Европейската комисия, получени от БТА.
Според прогнозите реалният брутен вътрешен продукт (БВП) в ЕС ще нарасне с 1,1 на сто през 2025 г. и с 0,9 на сто в еврозоната - като цяло същият темп като отчетения през 2024 година. Очаква се през 2026 г. растежът да се ускори до 1,5 на сто в ЕС и 1,4 на сто в еврозоната. Общата инфлация в еврозоната ще се забави от 2,4 на сто през 2024 г. до средно 2,1 на сто през 2025 г. и 1,7 на сто през 2026 г. Очакванията са инфлацията в ЕС да следва подобна динамика спрямо малко по-високото ниво, отчетено през 2024 г., понижавайки се до малко под 2 на сто през 2026 година.
Устойчива икономика на фона на влошена перспектива
През последното тримесечие на 2024 г. икономиката на ЕС отбеляза по-силен от очаквания растеж от 0,4 на сто до голяма степен благодарение на стабилното вътрешно търсене. Този положителен импулс продължава и през първото тримесечие на 2025 г., като предварителните данни предполагат реален ръст на БВП от 0,3 на сто. В оповестената днес прогноза очакванията за растеж са преразгледани значително надолу, което до голяма степен се дължи на отслабването на перспективите за световната търговия и по-голямата несигурност в търговската политика.
Пролетната прогноза се основава на определени предположения относно митата. Заложеният модел предполага, че митата на САЩ върху вноса на стоки от ЕС и на практика всички други търговски партньори ще останат на нивото от 10 на сто, нприлагано към 9 април, с изключение на по-високи мита върху стоманата, алуминия и автомобилите (25 на сто), а определени продукти ще бъдат освободени от тарифи (фармацевтични и микропроцесори). Предполага се, че двустранните мита между САЩ и Китай ще са по-ниски от действащите към 9 април, но достатъчно високи, за да доведат до значително намаляване на двустранния стокообмен между САЩ и Китай. Митническите ставки, договорени в крайна сметка от Китай и САЩ на 12 май, се оказват по-ниски от заложеното в прогнозата, но все пак достатъчно високи, за да не опровергаят предположението за сътресения в търговските отношения между САЩ и Китай.
Очаква се глобалният растеж извън ЕС да е 3,2 на сто, както за 2025 г., така и за 2026 г., което е по-малко от прогнозираните през есента на 2024 г. 3,6 на сто. Тази низходяща корекция отразява до голяма степен отслабената перспектива, както за САЩ, така и за Китай. Забавянето на световната търговия е още по-рязко. Следователно, износът на ЕС се очаква да нарасне само с 0,7 на сто тази година, като подновеното свиване на износа на стоки е частично компенсирано от устойчивостта на експорта на услуги, тъй като те са по-малко засегнати от търговското напрежение. През 2026 г. ръстът на износа ще се ускори до 2,1 на сто. Несигурността оказва по-голяма тежест върху вътрешното търсене, отколкото митата, отбелязва ЕК. След свиване от 1,8 на сто на брутното образуване на основен капитал за 2024 г., на хоризонта се очертава умерено възстановяване на инвестициите. То е по-умерено от очакваното през есента, тъй като по-ниската обща активност намалява капиталовите нужди. Междувременно нестабилната реакция на пазарите на търговското напрежение оказва натиск върху условията на финансиране. Според прогнозите инвестициите ще се увеличат с 1,5 на сто през 2025 г. и ще отчетат допълнително ускорение до 2,4 на сто през 2026 г. Това ускорение се дължи на инвестициите в инфраструктура и научноизследователска и развойна дейност, благодарение на подкрепата от Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) и Кохезионния фонд, както и на обрата в жилищното строителство. Що се отнася до частното потребление, ръстът ще е малко по-стабилен от прогнозираното през есента, достигайки 1,5 на сто през 2025 г. и 1,6 на сто през 2026 г., според Еврокомисията. Това до голяма степен се дължи на по-силния импулс на растеж през 2024 г. и все още устойчивия пазар на труда в контекста на бързо отслабващия инфлационен натиск. Повишените спестявания обаче продължават да ограничават динамиката на потреблението.
Пазарът на труда остава стабилен, а реалните заплати се подобряват
През 2024 г. продължаващото увеличаване на заетостта е довело до създаването на 1,7 милиона нови работни места в икономиката на ЕС, като по този начин е достигнат нов рекорд при броя на работните места в блока. Очаква се въпреки скромния икономически растеж заетостта да нарасне с още 2 милиона работни места до края на прогнозния хоризонт. Нивото на безработица ще спадне до ново историческо дъно от 5,7 на сто през 2026 г. След като се ускори с 5,3 на сто през 2024 г., номиналният растеж на заплатите ще се забави през 2025 г. и 2026 г. Служителите ще продължат да се възползват от увеличаване на реалните заплати и също така се очаква да възстановят напълно загубената през последните години покупателна способност, причинена от скока на инфлацията.
Инфлацията продължава да намалява
Очаква се продължаващият дезинфлационен процес, който започна в края на 2022 г., да напредва стабилно. След като отслабна до 2,4 на сто през 2024 г., инфлацията, измерена според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), в еврозоната ще достигне целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2 на сто още през 2025 г., като ще спадне допълнително през 2026 г., се посочва в пролетните прогнози на ЕК. Цените на енергийните суровини отбелязват значителен спад от есента на 2024 г. и се очаква да продължат низходящата си траектория. По същия начин по-силното евро би трябвало също да допринесе за дезифлационния трент.
Незначителен ръст на дефицитите
След като се понижи до 3,2 на сто през 2024 г., се очаква бюджетният дефицит на ЕС да нарасне до 3,3 на сто през 2025 г. и да остане на това ниво през 2026 г. Съотношението дълг/БВП се ще достигне до 83,2 на сто от БВП през 2025 г. и 84,5 на сто през 2026 г. на ниво ЕС, след четири години на относително бърз спад.
Повишена несигурност на фона на глобалното търговско напрежение
Има риск перспективите да вървят в низходяща тенденция, предупреждава Еврокомисията. По-нататъшното фрагментиране на световната търговия може да отслаби растежа на БВП и да възобнови инфлационния натиск. Бедствията, свързани с климатичните промени, също са по-чести и остават постоянен източник на риск за растежа. Положително влияние върху перспективите за растежа може да окаже по-нататъшното намаляване на търговското напрежение между ЕС и САЩ или по-бързото разширяване на търговията на ЕС с други страни, включително чрез нови споразумения за свободна търговия. Повишените разходи за отбрана също могат да допринесат положително. Напредването на реформите за повишаване на конкурентоспособността като задълбочаване на единния пазар и постигнатия напредък на в интеграцията на спестяванията и инвестициите, както и реализирането на амбициозна програма за опростяване могат допълнително да укрепят устойчивостта на икономиката на ЕС.