Средната брутна работна заплата е нараснала със 7,8 на сто на годишна база през май, което е забавяне спрямо ръста от 9,8 на сто през април, предава Ар Ти Ти Нюз. Това е най-бавният ръст на заплатите от повече от две години, което показва, че покупателната способност на потребителите, която може да помогне за съживяване на икономиката, намалява, допълва Блумбърг.
Правителството на министър-председателя Виктор Орбан разчита на това унгарските потребители да дадат тласък на икономиката преди изборите догодина, след като брутният вътрешен продукт се сви през първото тримесечие, инвестициите спаднаха рязко, а промишленото производство, особено секторът на автомобилните батерии, продължи да намалява.
Средната брутна работна заплата е 702 798 унгарски форинта (3435,59 лева) през май в сравнение със 708 280 унгарски форинта през предходния месец.
Въпреки че през миналата година правителството се споразумя с работодателите за тригодишен план за увеличаване на минималната работна заплата с 40 на сто, новите данни за заплатите показват, че компаниите са предпазливи, когато става въпрос за повишаване на възнагражденията във всички области. Това се отразява и на потребителите, като данни от миналата седмица показаха, че продажбите на дребно са се забавили повече от очакваното след великденския подем, припомня Блъмбърг.
Междувременно правителствените интервенции - от ограничаване на цените до субсидирани заеми - не успяха да повишат доверието на потребителите, казва Петер Вировач, икономист в клона на Ай Ен Джи (ING Bank) в Будапеща.
"Ключовият въпрос тази година е дали потребителското доверие може да бъде възстановено в ситуация, в която възприятието на домакинствата за собственото им финансово състояние става все по-слабо", казва Вировач. "Засега отговорът е отрицателен", пояснява той пред Блумбърг.
От друга страна, забавянето на растежа на заплатите може да е добре дошло за централната банка в нейните усилия да забави инфлацията. Двуцифреният растеж на заплатите през по-голямата част от последните две години подхранваше нарастващите разходи на предприятията и по-високите цени, повишавайки инфлационните очаквания на домакинствата до почти двойно по-високи нива от официалните данни.
Това принуди централната банка да запази основния лихвен процент от 6,5 на сто непроменен за девети месец през юни. С това равнище Унгария дели първото място в ЕС по най-висока лихва заедно с Румъния. Централните банкери ще вземат следващото си решение за лихвените проценти в идния вторник.