Фискални и структурни мерки биха могли да стимулират производителността, конкурентоспособността и устойчивостта, подчерта Лагард. По думите ѝ ключово значение има бързото приемане на пътна карта за конкурентоспособността от Европейската комисия, приоритизиране на структурни реформи, стимулиращи растежа, и стратегически инвестиции от страна на правителствата, като същевременно се осигури устойчивост на държавните финанси.
Лагард открои още значимостта на по-нататъшната интеграция на капиталовия пазар, като се завършат съюзът на спестяванията и инвестициите и банковият съюз, както и необходимостта бързо да се приеме регулация за въвеждане на дигиталното евро.
Дългосрочните очаквания за инфлацията остават на ниво около 2 на сто, посочи Лагард, след темпа от 2,2 на сто през септември, последвал равнището от 2 на сто през август.
Инфлацията при цените на енергията е отрицателна (-0,4 на сто спрямо -2,0 на сто през август), докато храните са поскъпнали с 3 на сто през септември, което е лек спад спрямо темпа от 3,2 на сто през август. С инфлация от 2,4 на сто без отчитане на енергията и храните, основните показатели остават съвместими с целта от 2 на сто, посочи ръководителката на ЕЦБ.
Като положителен фактор за намаляване на рисковете за икономическия растеж Лагард посочи постигнатото през лятото търговско споразумение между САЩ и ЕС, спирането на огъня в Близкия изток и обявения по-рано днес напредък в търговските преговори между САЩ и Китай.
Същевременно неблагоприятни фактори остават геополитическото напрежение, нестабилните търговски отношения, възможно затягане на финансовите условия.
Неопределеността около инфлацията остава по-висока от обикновено на фона на все още несигурната глобална търговска политика.
По-силното евро може да доведе до по-голямо от очакваното понижение на инфлацията. Инфлацията може да се окаже по-ниска и ако по-високите мита доведат до по-слабо търсене на износа от еврозоната и накарат страните с излишен капацитет да увеличат още повече износа си към валутния съюз. Повишената нестабилност и рисковост на финансовите пазари може да се отрази на вътрешното търсене и по този начин също да доведе до забавяне на инфлацията. От друга страна, инфлацията може да се окаже по-висока, ако фрагментирането на глобалните вериги за доставки доведе до повишаване на цените на вноса, ограничи предлагането на критични суровини и засили ограниченията на капацитета в местната икономика. Увеличаването на разходите за отбрана и инфраструктура също може да доведе до повишаване на инфлацията в средносрочен план. Екстремните метеорологични явления и по-широко разгръщащата се климатична и природна криза могат да доведат до по-голямо от очакваното повишаване на цените на хранителните продукти, допълни Лагард.