"Кацане в Латинска Америка. Финалната линия на споразумението между ЕС и Меркосур се вижда. Да работим заедно и да я пресечем", написа тя в социалната мрежа "Екс" (X).
Въпреки ожесточената съпротива на Франция, която смята, че споразумението с Меркосур ще се отрази негативно на околната среда и европейските земеделци, ЕК иска да приключи с преговорите, подети преди повече от 20 години със страните от латиноамериканския блок.
Проектоспоразумението, което се обсъжда от 1999 г., цели да премахне по-голямата част от митата между ЕС и Меркосур, за да създаде обширен пазар от над 700 милиона потребители.
Става дума за "най-голямото търговско и инвестиционно партньорство, съществувало някога. И двата региона ще извлекат полза", каза Урсула фон Дер Лайен, която кацна транзитно в Сао Пауло на път за Монтевидео.
През юни 2019 г. беше сключено политическо споразумение, което обаче не беше ратифицирано заради нежелание на редица страни.
Голяма част от страните членки на ЕС, начело с Германия и Испания, оказват натиск за по-бързото сключване на споразумението.
То ще позволи на ЕС, който е водещ търговски партньор на Меркосур, да изнася по-лесно автомобили, машини и фармацевтични продукти.
Латиноамериканските страни ще могат да изнасят свободно за Европа говеждо месо, захар, ориз, мед, соя.
В Европа поддръжниците на споразумението подчертават необходимостта да не се оставя свободно поле за действие на Китай, конкурент, с който търговските отношения са доста обтегнати.
Тази необходимост става още по-отчетлива с връщането в Белия дом на Доналд Тръмп, който заплашва да наложи мита върху европейски продукти.
Много неправителствени организации и активисти смятат, че създаването на тази обширна зона за свободна търговия би ускорило обезлесяването в Амазония и влошило климатичната криза, увеличавайки парниковите газове. "Грийнпийс" (Greenpeace) критикува текста на споразумението, определяйки го като "унищожително" за околната среда, която е жертвана, за да привилегирова "печалбите на компаниите".
Френският президент Еманюел Макрон смята, че споразумението е неприемливо в сегашния си вид. Освен на спазването на Парижкото споразумение за климата, той се позовава и на защитата на европейските земеделци, които и без това изпитват затруднения и протестират през последните месеци.
Полският премиер Доналд Туск също каза в края на ноември, че няма да приеме проектоспоразумението в тази му форма.
"Дори французите да не искат това споразумение, те вече не решават нищо, а ЕК", каза в края на ноември бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва, пламенен привърженик на споразумението, който също се очаква да присъства на срещата на върха на Меркосур в Монтевидео днес и утре (6 декември).
Съгласно европейските договори ЕК е единственият орган, който преговаря за търговските споразумения от името на страните членки. Ако споразумението с Меркосур бъде подписано, то трябва да бъде ратифицирано с одобрението на поне 15 страни членки или 65 на сто от населението на ЕС, а след това да събере мнозинство в Европейския парламент.
Макар и далеч да не е сигурно, Италия също би могла да се присъедини към фронта на страните, които не са съгласни със споразумението, подобно на Австрия и Нидерландия, които вече изразиха своята въздържаност, посочва АФП. Италианският министър на селското стопанство Франческо Лолобриджида отхвърли проекта в средата на ноември, изисквайки от южноамериканските земеделци да имат същите "задължения" като тези в ЕС.
"Текстът все още не е одобрен", заяви тази седмица пред АФП италиански правителствен източник.
За да блокира приемането на сделката, Франция има нужда да получи подкрепата на още три страни или 35 на сто от населението на ЕС, праг, който лесно ще бъде преодолян с подкрепата на Рим и Варшава.
Днес кабинетът на френския президент Еманюел Макрон препотвърди своята позиция, че проектоспоразумението, сключено между ЕС и Меркосур, е "неприемливо".
Франция не може да приеме сделката в сегашното й състояние, е заявил Макрон пред Фон дер Лайен, пише в днешно изявление на Елисейския дворец.