В българо-унгарските търговско-икономически отношения има неусвоен потенциал, заяви посланикът на България в Унгария на бизнес форум

Българо-унгарските търговско-икономически отношения са били винаги на добро ниво, но могат да бъдат на още по-добро равнище. Това, че двете страни удвоиха стокообмена си през последните три години, създава само апетит. С тези думи Христо Полендаков, посланик на България в Унгария, се обърна към участниците на провеждащия се днес в Българския културно-образователен център в Будапеща - Унгария, Българо-унгарски бизнес форум. Срещата е организирана от Службата по търговско-икономически въпроси (СТИВ) при Посолството на България в Унгария. Стокообменът до края на годината между двете страни, по думите на българския посланик, се очаква да достигне размер от 3 млрд. евро.  
"Но имаме един проблем и като посланик искам да балансирам стокообмена. В момента той е в полза на Унгария. Не искам да принизявам унгарския, за да го балансирам с българския. Искам да вдигна българския, за да го балансирам с унгарския. Затова идеята е да влизате в максимално повече партньорства и да търсите такива модели, които да увеличават обема, както и в посока български бизнес в Унгария", обяви Христо Полендаков. 
В изказването си посланикът обърна внимание върху предпоставките за задълбочаване на контактите, които той определи като неизползвани. На първо място той изтъкна значението на българската диаспора в Унгария, която трябва да участва активно в бъдещето на българо-унгарските отношения.
След това той се спря на водещите външнополитически приоритети на България и пълноправното ѝ членство в Шенген, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и еврозоната.
"Благодарение на много активната и приятелска роля на Унгария, България и Румъния от началото на следващата година, с много голяма вероятност, след решение на Съвета на 12 декември ще бъдат пълноправен член на Шенген", каза посланик Полендаков. 
Това, по думите му, ще улесни насрещните контакти на бизнеса между двете страни, по-безпроблемно и бързо преминаване на камионите през общата шенгенска територия на Румъния и България, както и по-регулярни и евтини доставки. 
“Това е бизнес. Знаете, че понякога бизнес маржинът е 1-2 процента. Това опростяване ще ви даде 5-6 процента", каза Полендаков.
След това той изтъкна усилията на България към пълноправно членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). По думите му това е една макрорамка на нашето поведение - със стандарти, с регулации, с доверие, с прозрачност и е много насърчително за финансовите институции за кредитиране на предприятията.  
"Ставаме една много стабилна, много предсказуема търговска среда, която е само във ваш интерес", увери той участниците от бизнес средите на форума.  
На следващо място той се спря върху перспективата за членство на България в еврозоната. В изказването си дипломатът засегна и предстоящите предизвикателства, които според него могат да предоставят възможност за задълбочаване на връзките между България и Унгария. 
"Икономиката в ЕС е свързана, основните генератори на благосъстояние стагнират и прякото ни закачане за тях невинаги помага. Но нашите две гъвкави и адаптивни икономики могат да се напаснат много добре една на друга. Това са компенсаторни инструменти, които ще ни помогнат да се справим с предизвикателствата през следващите от 2 до 4 години", смята българският посланик. 
Казвайки това той, наблегна върху подобряващата се свързаност, която освен чрез Шенген, става все по-добра чрез различни инструменти. "Догодина започва операцията на пряката жп връзка Белград – Будапеща, която скоро ще бъде изцяло изградена. Тя ще допринесе за пряка свързаност с България към Черно море, към Турция, стигайки до Китай", посочи той.
Христо Полендаков спомена и директните полети с влизането на България в Шенген по въздух на 30 март. По думите му самолетната свързаност ще се увеличи още и става удобно да се прави бизнес с България.
Посланик Полендаков определи България като "апетитна" за Унгария страна със своя излаз на море, предвид най-различни политически и географски процеси.
"Мислете за българските свободни икономически зони като терминали, като хъбове, като складови бази в близост до пристанищата на страната на Черно море. Няма как една държава като Унгария, която е отдалечена от море, да не се възползва от тази супер възможност, както го е правила и в миналото", посочи той. 
Като големи възможности за сътрудничество той определи и това в ИТ сектора. 
В края на словото си, посланик Христо Полендаков увери представителите на унгарския бизнес, че могат да разчитат на българското посолство, на СТИВ към посолството, на българските институции.