Привържениците му твърдят, че то би увеличило значително притока на ключови суровини като кобалт и никел, които са особено важни за зеления преход, но противниците са на мнение, че ще доведе до необратима екологична катастрофа.
Най-малко 27 страни членки на органа настояват за поне временно спиране на всякакви дълбоководни дейности, а миналата седмица Хавай стана четвъртият тихоокеански американски щат, забранил проучването и добива.
На срещата в Кингстън ще бъде обсъждан последният вариант на проекта за дълго чакания "минен кодекс", чиято цел е да регулира проучването и добива на т. нар. "полиметални нодули" и други депозити от океанското дъно.
Според Прадип Сингх, океанолог от института в Потсдам, Германия, страните членки все още са на различни позиции и трудно ще се стигне до съгласие по окончателния текст. По думите му мнозина се опасяват, че се бърза твърде много и биха желали да забавят процеса.
Тихоокеанската островна държава Науру, например, е сред бързащите, тъй като се очаква да даде лиценз за добив на канадската "Дъ метълс къмпъни" (The Metals Company), без значение дали регулацията е приета или не. Според компанията дълбоководният добив на минерали има отражение върху околната среда, но е по-малко вреден за природата от добивите на сушата.
И докато някои се опасяват от евентуалните екологични последици, други искат повече яснота как ще бъдат разпределяни печалбите от дълбоководните добиви.