В МРРБ предстои среща по повод ситуацията с водоснабдяването в Плевен и Ловеч

Работна среща между служебните министри на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова и на околната среда и водите Петър Димитров с областния управител на Плевен Николай Абрашев и кмета на града д-р Валентин Христов предстои днес в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съобщиха от ведомството. На нея ще бъде обсъдена кризисната ситуация в Плевен и Ловеч.
От регионалното министерството изтъкват, че внимателно следят ситуацията с водоснабдяването в цялата страна и припомнят, че беше взето решение да се размрази проектът за изграждане на яз. "Черни Осъм" за Плевен и Ловеч. Освен това до края на годината трябва да приключи строителството и да започне първоначалното завиряване яз. "Луда Яна" и пречиствателната станция за питейни води към него. Изготвя се анализ за Южното Черноморие, като се търсят най-ефективните варианти за справяне с кризата.
Продължава изпълнението на проекти за рехабилитация на стари, както и за търсене на нови водоизточници за алтернативно питейно-битово водоснабдяване. Работи се усилено и за съществено намаляване на загубите по ВиК мрежата.
В резултат от понижено количество валежи, намален дебит, повишената сезонна консумация на вода, високите температури, липсата на резервни водоизточници, остаряла ВиК инфраструктура в много населени места, въпреки методичните усилия на централната и местна власт за подмяната й – всичко това води до необходимостта от ограничаване на потреблението на вода в отделни райони, в цялата страна. От МРРБ обръщат внимание, че осигуряването на вода за питейни и битови нужди на населението чрез съвременна ВиК инфраструктура е свързано с цялостното управление на водния ресурс на страната.
Част от решенията за подобряване на ефективността и контрола е чрез осигуряване на резервни водоизточници и приоритизиране на стратегически язовири, които трябва да се построят или рехабилитират, за да се гарантират водните запаси на страната за решаване на проблема с водоснабдяването на населението.
Конкретните мерки, които се предприемат от ВиК дружествата за намаляване на физическите загуби, както и за коректното им отчитане, са: реконструкция на водоснабдителните мрежи; обособяване на водомерни зони – водопроводна мрежа с дефинирани граници, за която се измерват: количеството вода, която влиза и/или излиза от зоната, както и налягането на вход и/или изход зона; монтиране на водомери и разходомери на вход населено място и на водоизточници, с цел по-точното и обективно измерване на подаденото количество вода; всяко дружество да разработи програмата за активен контрол на течовете. В нея се предвижда ежегодно обследване на водопроводите, като за целта се създават екипи, използващи съвременна техника. Програмата е насочена главно към амортизираните водопроводи от етернит и стомана, където загубите са най-големи.
Всяка седмица в МРРБ и "Българския ВиК холдинг" ЕАД се получава информация от управляваните от холдинга ВиК оператори за населени места, в които се налага въвеждане на режим на използването на вода за питейно-битови цели. Режимите са за кратки периоди от началото на юни, отбелязват от МРРБ. Водоподаването се прекъсва по възможност през нощните часове. В засегнатите места при необходимост се осигуряват цистерни и водоноски с питейна вода. Информацията се публикува регулярно на интернет страницата на министерството.
МРРБ приоритетно придвижва проектите по отделните програми, които касаят управлението на водите, изтъкват от ведомството и отново припомнят, че Инвестиционната програма за общински проекти по Приложение 3 на Държавния бюджет е най-бързата мярка за реконструкция на ВиК мрежата и изграждане на довеждащи водопроводи.
"Трябва да има политическа воля за приемане на цялостна стратегия за управление на водите с хоризонт 2050 г. и изграждане на нови язовири", заяви в началото на септември министър Коритарова в парламента по време на изслушване за водната криза в страната, в което бяха изслушани министрите и на другите отговорни ведомства. 
Проф. д-р инж. Димитър Кисляков от катедра "Хидротехника и хидромелиорации" на Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия акцентира в интервю за БТА в края на юли върху факта, че в България се наблюдава силно неравномерен характер на оттока на нашите вътрешни реки. Тоест, ние сме учебникарски пример за необходимостта от язовири - когато има, да уловим това, което има, за да го ползваме, когато го няма, коментира тогава ученият. Според него променената обстановка в страната - демографска и стопанска, налага извършването на дългосрочни водностопански изследвания, които биха дали актуалните стойности от това колко и къде е необходимо да се изградят нови язовири. Той изтъкна, че подобни стратегии би трябвало и да се изпълняват, а не само да останат хартиен документ. Ученият посочи, че в страната има общо около 5800 язовира, съгласно данни на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като големите са 212. Новите язовири след 1989 г. са общо 3, плюс завършения ремонт на яз. "Студена", каза тогава проф. д-р инж. Димитър Кисляков.