Данните от проучването показват, че едва малко над 1 процент от учебните заведения разполагат с централна механична вентилация, която осигурява необходимото количество пресен въздух и поддържа нормативните параметри на микроклимата. В около една пета от сградите (над 20 на сто) са реализирани частични решения, обикновено в отделни помещения, докато само малко над 4 процента от анкетираните посочват, че планират изграждане на такива системи.
Резултатите показва още, че в значителна част от учебните заведения липсва систематичен контрол върху показателите на вътрешния въздух, като температура, относителна влажност и концентрация на въглероден диоксид. Над половината от участниците в проучването (53 на сто) посочват, че измерват тези параметри само периодично, докато при над 30 процента от учебните заведения изобщо няма налични данни за текущото качество на въздуха в помещенията.
По отношение на нормативната рамка, близо половината от анкетираните (малко над 48 на сто) заявяват, че са само частично запознати с изискванията за минимални количества пресен въздух в учебните стаи, заложени в действащата наредба. Макар делът на напълно неинформираните да е по-малък, близо 8 на сто, резултатите ясно показват, че при преобладаващата част от учебните заведения липсва достатъчно задълбочено познаване на нормативните изисквания.
Проучването показва и ограничена информираност за връзката между вентилацията и здравето на ученици и учители. Макар при над 62 процента от участниците да съществува частично разбиране за влиянието на тези системи върху здравето и разпространението на респираторни заболявания, при повече от 23 на сто подобна осведоменост липсва, въпреки че ефективната вентилация би могла да допринесе и за намаляване на заболяемостта сред учениците в условията на грипна епидемия.
Подобна картина се очертава и по отношение на възможностите за финансиране. Над 45 на сто от респондентите споделят, че са чували за съществуването на европейски и национални програми за енергийно ефективни мерки, включително за вентилационни системи, но не разполагат с конкретна информация за условията и процедурите. При малко над 20 процента от учебните заведения липсва каквато и да е информираност за подобни програми.
По отношение на реалните нужди, сравнително малък дял от участниците - едва над 4 на сто, определят необходимостта от подобряване на качеството на въздуха като спешна. В същото време малко над 19 процента планират предприемане на мерки в рамките на следващите една до две години. Най-голямата група респонденти обаче, над 36 на сто заявява, че не може да даде категорична оценка и ясно посочва нужда от професионална консултация.
„Резултатите ясно показват, че проблемът с вентилацията в учебните сгради не е изолиран, а системен. В голяма част от училищата липсват както технически решения, така и достатъчна информираност за нормативните изисквания и възможностите за финансиране. Това създава риск за здравето на ученици и учители и подчертава необходимостта от целенасочена и координирана работа“, коментира Иван Армянов, член на Управителния съвет на БАОВК, цитиран в съобщението.
На базата на обобщените резултати Българската асоциация „Отопление, вентилация и климатизация“ ще продължи активната си работа по темата за качеството на въздуха в учебните заведения. Организацията ще оказва експертна подкрепа и консултации на училища и детски градини, ще съдейства за повишаване на информираността относно нормативните изисквания и възможностите за финансиране, както и ще работи за осигуряване на по-добър достъп до надеждна и практическа информация. Целта е устойчиво подобряване на микроклимата в учебните сгради и създаване на по-здравословна и безопасна среда за обучение и работа, посочват от асоциацията.