В рамките на Европейския съюз (ЕС) и еврозоната икономическите и фискалните политики остават до голяма степен отговорност на държавите членки. Това отговориха от Европейската комисия (EК) на въпрос на БТА във връзка с подготвянето на държавния бюджет и намерението на България за присъединяване към еврозоната.
Същевременно националните правителства на всички държави членки на ЕС трябва да координират своите икономически политики, за да постигнат общите цели за стабилност, растеж и заетост. Това се извършва предимно чрез европейския семестър, организиран под формата на годишен цикъл. След наскоро приетата реформа, европейският семестър включва национални средносрочни планове, които трябва да бъдат изготвени от всички държави членки, уточняват от ЕК.
Част от този процес е постигането на координация между държавите членки чрез редица структури и инструменти. Основен сред тях е Пактът за стабилност и растеж (ПСР). Пактът съдържа договорени правила за фискална дисциплина, като например пределни нива на държавния дефицит и на държавния дълг, които трябва да се спазват от всички държави членки на ЕС. Следователно България вече е обект на тези правила, добавят от ЕК.
Освен това държавите членки от еврозоната изпращат своите проекти на бюджетни планове на Комисията за целите на мониторинга. След това Комисията изготвя становище за всеки план. Комисията изисква преработен проект на бюджетен план само в случаи на сериозно неспазване на фискалните правила на ЕС, например когато проектът на бюджетен план би изложил на риск финансовата стабилност на съответната държава член, посочват от ЕК.
От Комисията допълват, че сред ползите от членството в еврозоната е координацията на макроикономическата и фискалната политика в еврозоната носи осезаеми ползи за икономиките.
Също така правителствата на държавите членки от еврозоната се възползват от по-ниски разходи по заеми, включително поради голямото търсене на деноминиран в евро дълг от страна на чуждестранни инвеститори.
Институционалните и финансовите защитни елементи на Икономическия и паричен съюз допринасят за повишаване на финансовата стабилност, което е особено важно за малки отворени икономики със значителна експозиция на геополитически рискове. По-специално Банковият съюз допринесе за укрепването на Икономическия и паричен съюз чрез споделяне на риска и общ надзор в участващите държави. Банковият съюз, особено след създаването на Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране, създаде по-прозрачна, по-единна и по-сигурна банкова система. В рамките на еврозоната държавите членки си сътрудничат чрез Европейския механизъм за стабилност, който при нужда предоставя подкрепа на страните за запазване на финансовата им стабилност, отбелязват от ЕК.
БТА отправи същото запитване и към Министерството на финансите, според чийто отговор след присъединяване на България към еврозоната макроикономическата прогноза, която МФ изготвя, следва да бъде одобрявана от Фискалния съвет на България.