Правната рамка на Европейския съюз по отношение на обменния курс при въвеждането на еврото се съдържа в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и в други правни документи. Както и в другите държави членки, съгласно чл. 140, параграф 3 от ДФЕС, Съветът фиксира курса единствено по предложение на Европейската комисия и Европейската централна банка. Този предложен курс следва да е посочен в конвергентния доклад от 4 юни (относно готовността на България да приеме еврото, бел. ред.) и трябва да отговаря на равновесния курс по Европейския валутен механизъм (ERM II), който за България е 1,95583, пише в анализа.
От Фискалния съвет посочват, че само две държави от Източна Европа, присъединили се към еврозоната – Естония (2011 г.) и Литва (2015 г.) – са имали правно обвързващи споразумения за валутен борд, като нито една от страните не е променила валутния си курс, след като еврото е послужило като валутна котва.
Естония фиксира кроната спрямо еврото (чрез германската марка) от 1999 г. нататък; централният паритет и крайният обменен курс във валутния механизъм ERM II бяха идентични. Литва промени котвата на борда си от щатския долар към еврото през 2002 г. и запази валутния курс непроменен по време на ERM II и приемането на еврото. Дисциплината на валутния борд в Естония и Литва остана напълно запазена по време на прехода към еврото; не бяха използвани никакви механизми – девалвации или ревалвации – за изпълнение на критерия от Маастрихт за валутен курс, пише в анализа.
Латвия имаше твърдо обвързване към еврото, но не и задължителен валутен борд. Словения, Словакия и Хърватия бяха здраво обвързани с еврото преди присъединяването си, но нито една от тях не въведе това фиксирано съотношение в законов и друг нормативен акт, посочват от Фискалния съвет.