Очаква се стотици мини да затворят през идните десетилетия, когато достигнат края на жизнения си цикъл и страните заменят въглищата с по-чисти нисковъглеродни енергийни източници.
Повечето от мините, които вероятно ще затворят "нямат действащ план за удължаване на живота на тези операции или за управление на прехода към икономика без въглища", предупреди базираният в САЩ мозъчен тръст "Глоубъл енерджи монитър" (Global Energy Monitor).
Дороти Мей, ръководител на проекта за "Глоубъл коул майн трекър" (Global Coal Mine Tracker) на тръста, заяви, че правителствата трябва да планират, за да гарантират, че служителите няма да пострадат от енергийния преход.
"Затварянето на въглищните мини е неизбежно, но икономическите трудности и социалните борби не са", каза тя.
"Глоубъл енерджи монитър" е разгледал 4300 активни и предложени проекта за въглищни мини в света, което обхваща работна сила от общо близо 2,7 милиона души. Според резултатите от проучването над 400 000 работници, които понастоящем са заети в мините, ще спрат работа преди 2035 година.
Ако плановете за отказ от въглищни мини с цел да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий бъдат осъществени, по-малко от 10 процента от работната ръка, налична в момента, ще бъде необходима в световен план, според оценката на мозъчния тръст.
В китайската въглищна промишленост, която е най-голямата в света, понастоящем работят над 1,5 милиона души, отбелязва "Глоубъл енерджи монитър". От общо 1 милион работни места, които се очаква да бъдат загубени до 2050 година, над 240 000 ще са в китайската провинция Шанси.
Китайският въглищен сектор вече премина през няколко вълни на преструктуриране през последните десетилетия, като редица минни райони в северната и североизточната част на страната изпитват трудности да намерят алтернативни източници на растеж и заетост след затварянето на рудниците.
"Въглищната промишленост като цяло има изключително лоша репутация за отношението към работниците", заяви Райън Дрискел Тейт, програмен директор за въглищата в мозъчния тръст.
"Това, от което се нуждаем, е проактивно планиране за работниците и въглищни общности, така че промишлеността и правителствата останат отговорни към тези работници, които дълго време носят тежестта в сектора", допълни той.