Винарна "Виа Винера" (Via Vinera Karabunar Estate) залага както на занаятчийския подход, така и на модерните технологии. Това каза за БТА Влади Желев, един от собствениците на винарната.
Избата започва своя път през 2007 г. в местността Шаровица край с. Карабунар – район, в който лозята и виното са част от живота на хората от незапомнени времена. През 2017 г. е представено новото име на избата - "Виа Винера", под което качествените вина на изба "Карабунар" започват да се представят на българския и международните пазари. Промяната е вследствие от желанието на собствениците да продължат традициите в региона, като им придадат модерно звучене, както и да изградят собствена идентичност. В бъдеще избата ще се презентира с новата си едноименна серия "Via Vinera", както и с познатите "Bulgarian Heritage", "Contour" и "Castellum".
Първоначално е била дестилерия, а след закупуването и през 2011 година е разширена. През 2016 има второ разширение на винарната. Тогава е увеличен и капацитета й до 1000 тона грозде. Избата притежава два масива - в Тракийската низина (с. Карабунар) и в Дунавската равнина (гр. Килифарево). В град Килифарево до Велико Търново се отглеждат 220 декара предимно бели сортове - Совиньон блан, Шардоне и други. В Карабунар, където е и производствената база, са другите сортове, от местните са Червен мискет, Рубин, Мавруд и интернационалните Каберне совиньон, Кабарне фран, Мерло.
Според Желев през последните четири години се наблюдава спад в реколтата заради измененията в климата. Заради измръзвания и много валежи тази година реколтата е на 80 процента в сравнение с миналата година. Желев поясни, че миналата година реколтата също е била изключително ниска като добив.
Така че това е поредната година, в която наблюдаваме спад в реколтата. Това което наблюдаваме е, че за пореден път има преждевременно изкуствено зреене на самите гроздове, не добро оплождане по време на цъфтеж на лозовите масиви и разбира се измръзванията през април, каза още той.
Около 70 процента от продажбите на винарната са за вътрешния пазар. Останалите са за износ. Според него българинът започва да обръща внимание на българското вино. Продължава обаче да има интерес и към вноса на вина. За съжаление, по думите му, пазарът не помага а се популяризира българското вино. Непрекъснато се внася, а много ресторанти използват предимно чужди вина, вместо български.
Хубаво е ресторантьорите и хотелиерите да предлагат 80 процента регионални вина и примерно 20 процента някакъв внос. Но за съжаление това не се наблюдава и културата е доста ниска от гледна точка на избор на вината, добави Влади Желев.
Едноименната серия "Via Vinera" залага на интернационални сортове, отлежавали в дъб. Това са занаятчийски вина, които са лесно разбираеми и атрактивни както в стилистично, така и в ценово отношение. Въпреки краткото си присъствие на пазара вината от серия "Via Vinera" са оценени на едни от най-престижните интернационални винени конкурси.
Благодарение на съчетанието на майсторството на екипа и най-съвременни технологии Мискет и Димят на Bulgarian Heritage от самото си създаване получават признание за своите достойнства на престижни международни конкурси. Реколта 2014 печели специални рекомендации на азиатското издание на един от най-престижните конкурси – Decanter Asia Wine Awards 2015. Мискет реколта 2015 е отличен с бронзов медал на същия конкурс през 2016 г. Реколта 2016 завоюва златен медал на водещия международен конкурс в България – "Винария 2017", както и признанието за "Най-добро бяло вино от местен български сорт" на Съюза на енолозите.
Следвайки амбицията си да развива "българската следа", изба "Виа Венера" разшири гамата на Bulgarian Heritage с червени вина от традиционните български сортове Мавруд и Рубин с характерното за марката неповторимо звучене и на Concours Mondial de Bruxelles през май 2017 Bulgarian Heritage Мавруд 2015 г. печели златен медал.
БТА ще представи в поредицата "Следвай пътя на новото БГ ВИНО" десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).