Виенският институт за международни икономически изследвания (wiiw) очаква по-значителен растеж на икономиката на България през 2026 г. и идните две години, отколкото в пролетните си прогнози, публикувани в края на април. Това сочат заключенията от най-новите летни прогнози на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw) за икономиките на страните от региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, оповестени днес на официалната му страница.
След ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3,1 на сто през 2025 г. институтът очаква икономиката на България да нарасне с 2,5 на сто през 2026 г., което е по-добра оценка спрямо пролетната прогноза от края на април, когато беше предвиден растеж от 2 на сто.
За 2027 г. се прогнозира ускоряване на растежа до 2,6 на сто, а през 2028 г. – до 2,8 на сто. И двете оценки са ревизирани нагоре спрямо предишната прогноза, която предвиждаше съответно 2,2 и 2,4 на сто.
По отношение на публичните финанси институтът очаква бюджетният дефицит да се свие от 3,5 на сто от БВП през 2025 г. до 3 на сто през 2026 г., като остане на това равнище и през 2027 и 2028 г. Това е значително по-благоприятна оценка спрямо пролетната прогноза, когато се очакваше дефицитът да достигне 4,2 на сто от БВП през 2027 г.
Според австрийския институт инфлацията в България ще достигне 5,2 на сто през 2026 г., след което ще се забави до 3,5 на сто през 2027 г. и до 3 на сто през 2028 г.
Институтът прогнозира и леко повишение на безработицата - от 3,5 на сто през 2025 г. до 3,6 на сто през 2026 г. и 3,7 на сто през 2027 и 2028 г.
За страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа като цяло Виенският институт очаква икономическият растеж да остане устойчив въпреки енергийния ценови шок, предизвикан от войната в Близкия изток, който ще доведе до по-висока инфлация.
Според анализа, макар цените на енергията да останат по-високи спрямо периода преди войната с Иран, не се очаква повторение на мащабния инфлационен шок след руската инвазия в Украйна.
За източните държави членки на Европейския съюз институтът прогнозира среден икономически растеж от 2,2 на сто през 2026 г., което представлява повишение с 0,1 процентни пункта спрямо пролетната прогноза. Очакванията са растежът да се ускори до 2,4 на сто през 2027 г. и до 2,7 на сто през 2028 г.
Това развитие „зависи от това конфликтът в Иран да не ескалира отново, Ормузкият проток да остане отворен и енергийните пазари да се нормализират“, посочи Ричард Грийвсън, заместник-директор на Виенския институт за международни икономически изследвания и водещ автор на лятната прогноза, цитиран в проучването.
Според анализа страните от Централна и Източна Европа продължават да се сблъскват със структурни предизвикателства, сред които отслабване на индустриалната конкурентоспособност, засилена конкуренция от Китай и намаляване на преките чуждестранни инвестиции.
„Растежът в Централна и Източна Европа се дължи предимно на частното потребление, което се развиваше много положително благодарение на силния ръст на реалните заплати през последните години, въпреки че в момента темпът се забавя“, обяснява Грийвсън.
Допълнителна подкрепа оказват европейските средства и инвестициите в отбранителната индустрия. В същото време промишлеността в региона, която е силно обвързана с германската икономика, продължава да изпитва затруднения заради слабостта на германското производство и вътрешните структурни проблеми, добавя той.
Прогнозата обхваща икономиките на 23 държави в Централна, Източна и Югоизточна Европа: Албания, България, Беларус, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Казахстан, Косово, Латвия, Литва, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Словакия, Словения, Турция и Украйна.