Вината от сортовете Кайлъшки Мискет и Гъмза са сред най-предпочитаните от продукцията на избата в павликенското село Върбовка

Вината от сортовете Кайлъшки Мискет и Гъмза са сред най-предпочитаните от продукцията на избата в павликенското село Върбовка. Тя не е спирала дейността си в продължение на 91 години и е една от малкото такива в България, каза за БТА технологът на винарната Калоян Пенев. За приемствеността между поколенията говори и стара римска каменна стела, посрещаща посетителите в двора на предприятието, на която за украса са изсечени лози, характерни за региона още от древността.
"Винарска изба Върбовка" (Varbovka Winery) започва дейността си като кооператив, но през 1999 г. родителите на Калоян, които по образование и професия са технолози във винарската промишленост, я закупуват. Така те напускат винпрома в Сухиндол, където работят до този момент и продължават професионалния си път в тази сфера, но в частния сектор. Сега във фирмата работи майката Светлана Пенева, която е управител и технолог, заедно със своите син Калоян, дъщеря Лора, и няколко служители.
Новата реколта като количество е много по-малко от предходната, а като качество гроздята, които все пак успяха да се запазят след априлските студове, демонстрират добри показатели, каза Пенев. Това означава, че виното тази година ще е по-скъпо, но с по-високо качество от предходните две години. С лозовите масиви, с които работим имахме голям късмет, защото Агенция за борба с градушките се погрижи за нашия регион, а валежите от дъжд без да са много обилни паднаха в правилния момент, за да може да имаме добра суровина, обясни той.
Технологът разказа, че избата не разполага със собствени лозя и работи предимно с местни масиви. Тази година в нея се преработват основно гроздя от Лясковец, които са стари насаждения от лозята на винпрома в града, от сортовете Алиготе и Шардоне. От Сухиндол винарната взема Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне и Мускат отонел, от Свищов – Кайлъшки мискет, а предстои да се достави и типичната за павликенския край Гъмза. Тази година се очаква да бъдат обработени между 60 и 80 тона грозде, от които ще излезе около 30-40 тона вино – бяло, червено и розе. В избата се произвежда и традиционния български продукт наложен пелин.
Технолозите на винарната планират да произведат и нови продукти, като имат намерение да експериментират с Кайлъшкия Мискет. Пенев каза, че тяхната фирма е една от първите, които започват да го популяризират още през 2018 г. По думите му винарната е и първата, направила вертикална дегустация на този сорт, показвайки шест поредни реколти от едно и също лозе, което за ценителите на виното е нещо много интересно. Тази година екипът смята да направи експеримент с отлежаване на Кайлъшки Мискет с летви от акация, които ще го направят по-комплексен, каза технологът. Той допълни, че вече са експериментирали по този начин с други сортове и се е получило добре.
На въпроса дали винарната прави инвестиции в бази, нови технологии и оборудване Пенев отговори, че в избата се работи със скромни средства, но с голямо въображение и така се постигат достатъчно интересни резултати.
Пеневи предвиждат участие в конкурси, включително и международни, от каквито вече са печелили много награди. При някои от надпреварите има високи такси и разходи за участие, затова те преценяват в кои наистина си заслужава и има смисъл да се включат.
Винарната във Върбовка е част от картата на България за вино тур на североизток и като такава тя участва в едно мероприятие, което се провежда ежегодно обикновено в началото на лятото, обясни Пенев. Тогава избите от региона посрещат повече гости. При запитвания от по-големи групи, желаещи да посетят винарната, също организират дегустации и обиколка в нея с исторически елемент. Сред посетителите има и чужденци, като партньори на Пеневи от близкото село Кърпачево, имащи къщи за гости, също водят хора. При едно от посещенията швейцарско семейство закупува 300 бутилки вино от български сортове с благотворителна цел за подпомагане дейността на противопожарните служби там.
Посетителите на избата най-често се впечатляват от това, че някой се бори да запази нещо на над 90 години, разказа Пенев. Интерес предизвикват и запазените стари лагерни бъчви, които са едни от най-големите в цяла България. Те са общо 24 и са с различен обем, като най-малките са с вместимост около 10 000 литра, а две побират по 17 000 литра. Те са използвани до 2008 г. и са отразявали конюнктурата на производство дотогава. Новите съдове във винарната сега са с обем до 225 литра и показват накъде се е ориентирал бранша – към по-малко нишово производство, при което много на брой изби с малко количество производство показват забележителен и колоритен характер на модерното българско вино. В момента това е един от големите плюсове за винопроизводството в страната ни, смята Пенев. В традиционни винарски държави като Франция или Германия регионите с тяхната тежка история и регулация реално ограничават стилистиката на вината, които могат да бъдат произведени, обясни технологът. От друга страна в България многото проекти показват едно шарено лице на винопроизводството. Така всеки един любител на виното може да намери нещо, което отговаря на неговия вкус и виждане.
Като визитна картичка на избата, особено по отношение на белите вина, които сега са доминантни като търсене на пазара, Пенев определя българския сорт Кайлъшки Мискет. Той е създаден в Института по лозарство и винарство в Плевен през 1976 г., когато е течала силна научна дейност в тази сфера. Направен е така, че да бъде много родовит, ароматен, устойчив на всякакви вредители и болести, което го прави успешна база, която да се доразвива, смята Пенев. Когато всяка година имаш суровина със сходни показатели и качество, това ти дава възможност да надградиш, обясни той, допълвайки, че при по-чувствителните сортове е много по-трудно. Другото предпочитано вино на избата е Гъмзата, която е типична за региона. Като цяло залагаме на българските сортове, работим също с Тамянка, с Рубин, каза още Пенев.
Работата с гроздето и виното дава уникална позитивна емоция, иначе не бих се занимавал с това, каза технологът. Виното е наука и дори бих го определил като една от най-смилаемите форми на изкуство. Може би неслучайно на изложение във Варна една жена опита от нашето вино и се разплака, защото й напомняло за близък човек. Да подариш такива усещания на хората е безценно, каза Пенев.
БТА ще представи в поредицата "Следвай пътя на новото БГ ВИНО" десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).