На фона на глобалното геополитическо напрежение и несигурността около американската парична политика златото отново се утвърждава като сигурно убежище за инвеститорите. Само през 2025 г. цената на благородния метал е скочила с 60 на сто, допълва АФП.
Тази тенденция се усеща силно във Френска Гвиана - отвъдморска територия на Франция на североизточното крайбрежие на Южна Америка, граничеща с Бразилия. По данни на френското Министерство на екологичния преход именно там се намира по-голямата част от действащите френски мини - 102 от общо 123, като всички те са за добив на злато.
Интересът расте с бързи темпове. През 2025 г. властите са получили 52 заявления за добив спрямо 27 година по-рано. Исканията за разрешения за проучвания на залежи също са се увеличили - от 65 на 83.
„Само по време на заседанието на Департаментната комисия по минно дело (Commission départementale des mines de Guyane - CDM) през февруари бяха внесени 25 заявления, докато обичайно те са между 8 и 10“, заяви Леo Баржес, адвокат в екологичната организация „Природа и околна среда на Гвиана“ (Guyane nature environnement), която участва в комисията за разпределяне на разрешителните.
Според представители на сектора високите цени на златото увеличават маржовете на печалба и правят печеливши тези находища, които допреди няколко години не са били икономически изгодни.
„Стават достъпни райони и залежи, които преди не бяха рентабилни“, обяснява собственик на мина в община Сен Ели в централната част на Гвиана.
По думите на Баржес вече се одобряват заявления със съдържание от едва 0,2 грама злато на тон руда - ниво, което преди е било смятано за твърде ниско. Той обвинява властите, че са „разхлабили контрола“ за множество недобре обосновани проекти, особено по отношение на екологичните оценки.
Натискът от незаконните златотърсачи
За префекта на Френска Гвиана Антоан Пусие (най-висшият държавен представител на Франция в отвъдморския департамент) високите цени на златото дават възможност на легалния сектор „да се модернизира и да развие по-екологичен модел на добив“.
Реалността обаче остава сложна. Законният добив е ограничен от строги регулации, високи разходи в амазонската джунгла и труден достъп до минни терени, посочва икономистът Луи Льожандр от Националното висше училище за изкуства и занаяти (CNAM). Според него този бум „е от полза предимно за незаконните златотърсачи“.
Броят на незаконните златотърсачи във Френска Гвиана, идващи от Бразилия и Суринам, се покачва. В края на 2025 г. властите смятат, че броя им е около 8000, като работят на близо 600 незаконни обекта. Годишният им добив се изчислява на между 5 и 6 тона злато.
„Те са навсякъде. Дори нямаме време да подадем молби за разрешителни, преди находищата вече да бъдат експлоатирани от тях“, казва Александър Бриан, заместник-председател на Федерацията на минните оператори на Френска Гвиана (FEDOMG).
Малко ползи за местната икономика
Въпреки значителните ресурси, които държавата отделя за борба с незаконния добив, който нанася сериозни щети на околната среда, тази дейност „демонстрира изключителна устойчивост, подхранвана от цената на златото“, отбелязва Жоел Солие, главен прокурор към Апелативния съд на в столицата Кайен.
Според Антоан Пусие високите цени на златото осигуряват на незаконните златотърсачи повече средства и повече възможности да се установяват в нови райони.
„Места, които при цена от 50 евро за грам (преди) не са били достатъчно изгодни, при 100 евро за грам вече стават печеливши и по-привлекателни (за добив)“, отбелязва той.
Държавата настоява настоящият икономически подем да генерира реални ползи за Френска Гвиана, без да стимулира незаконната дейност. Икономистите обаче предупреждават, че това ще бъде трудно постижимо.
„Приходите от данъчно облагане на сектора остават минимални спрямо стойността, която той създава“, посочва Луи Льожандр.
Легалният добив осигурява едва около 400 работни места и има ограничен принос към местната икономика. В доклад от 2018 г. консултантската и одиторска компания „Делойт“ (Deloitte) дори описва минния сектор като дейност, която има „много слабо влияние върху останалата част от икономиката на Гвиана“.