"Еврото не е просто една от банкнотите в портфейла ни, а символ на доверие и една от най-разпознаваемите и сигурни валути в света", заяви вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов.По думите му България започва да говори на езика на еврото редом със своите партньори от Европейския съюз. "Това е език, в който числата вече означават съвсем друго ниво на сигурност и съвсем предвидими цени. Бизнесът вече може да планира съвсем устойчиво и инвеститорите могат да имат доверие в тази валута", каза още Караджов.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че еврото ще бъде онзи положителен фактор, който ще допринесе да сме по-интегрирани, да порасне с малко повече икономиката ни, да има малко повече инвеститори, малко повече млади хора и повече просперитет в България."Ние стартирахме на 28 процента от средноевропейските доходи през 2000 година. Сега сме на 66 процента. Това е така наречената конвергенция. За да продължи тя, трябва да направим още много неща. Разбира се, това увеличение е неравномерно по райони, все още е недостатъчно, но е факт. В много голяма степен това се дължи и на европейската ни интеграция, че сме част от голяма общност, приели сме институционални правила и ги спазваме, и сме много по-свързани икономически", каза още министър Вълчев. Той заяви, че се работи и по промени в учебниците по математика и информационните табла в училищата, свързани с евробанкнотите и евромонетите.
Областният управител на Русе Драгомир Драганов, който бе и модератор на срещата, заяви, че с приемането на еврото у нас, България влиза в сърцето на Европа.
Кметът на Русе Пенчо Милков каза, че Общината участва в кампании и в други политики по въвеждането на еврото у нас, както и с борбата с фалшивите новини.
В отговор на въпрос "след като не отговаряме на условията за инфлация и дефицит защо искаме да влезем в Еврозоната", вицепремиерът Гроздан Караджов каза, че България от много години отговаря на всички изисквания за влизане в Еврозоната. "Беше крайно време да влезем в Еврозоната и да станем неин достоен член", заяви Караджов. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че влизането ни в еврозоната ще ни даде повече бюджетна благоразумност.
На въпрос защо италианци отиват да работят в Швейцария, която не е част от еврозоната, Гроздан Караджов заяви, че според анализите връщащите се българи, които работят в чужбина, са повече, отколкото заминаващите. От своя страна Красимир Вълчев каза, че предимствата от влизането на България в еврозоната са повече от недостатъците.
Във втория панел от срещата Любка Парашкевова от Министерството на финансите, която е и част от екипа, изготвил закона за въвеждане на еврото в България, припомни, че двойното обозначение на цените на стоките в левове и евро е от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 година.
Цветан Христов - директор на Регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите (КЗП), която обхваща областите Велико Търново, Русе, Габрово, Плевен и Ловеч, каза, че 99 процента от търговците са спазили изискването за двойно обозначение на цените на стоките и услугите.
Властиана Николова - директор на териториалната дирекция на НАП във Варна, заяви, че системите на НАП са напълно готови технически за въвеждане на еврото от 1 януари догодина. Тя каза още, че едно от нарушенията, за които НАП следи, е свързано с икономически необосновано увеличение на цените на стоките и услугите.
Директорът на НОИ в Русе Ивайло Дървеняшки каза, че системите на Националния осигурителен институт са готови за въвеждането на еврото.
На въпрос защо цените на стоките се повишават през последните седмици и коя институция следи за това, Цветан Христов отговори, че КЗП наблюдава цените на стоките, а големите вериги от магазини подават информация за цените на хранителните продукти. "Следим внимателно и ако забележим повишаване на цените, изискваме информация за причината", каза Христов. Властиана Николова от НАП отговори, че гражданите могат да подават сигнали, ако констатират подобно повишаване на цените. "Ние няма да допуснем необосновано увеличение на цените на стоките", заяви Николова.
Любка Парашкевова каза, че еврото не е причина за повишаване на цените на стоките и услугите.
На въпрос, свързан с касовата наличност в левове и в евро в магазините през януари догодина, Цветан Христов от КЗП каза, че всеки търговец трябва да има евро, за да връща ресто в тази валута. Ако няма наличност, чак тогава може да върне ресто в левове. "Съветваме търговците да използват ПОС терминали при плащане", каза Христов. Той призова близките на възрастните хора да им съдействат при обмяната на валутата от левове в евро, за да не се опита някой да ги измами.
На въпрос дали онлайн търговците трябва да обозначават цените на стоките и услугите в левове и в евро, Цветан Христов отговори, че те трябва да спазват това изискване.
В третия панел от срещата Диана Сивинова - изследовател в Института за социални и синдикални изследвания към Конфедерацията на независимите синдикати в България, даде за пример динамиката на средната работна заплата (СРЗ) в Литва, Латвия и Естония през последното десетилетие спрямо момента на присъединяването на трите страни към еврозоната. Тя обясни, че в Литва за периода от 2015 г. до 2024 г. СРЗ е нараснала от 714 евро на 2233 евро. В Латвия от 2014 г. до 2024 г. СРЗ се е повишила от 756 евро на 1681 евро, а в Естония за периода от 2011 г. до 2024 г. СРЗ е нараснала от 839 евро на 1981 евро. Сивинова каза още, че един от изводите е, че се констатира и стабилност на ценовите равнища при приемането на еврото в тези страни.
Тодор Плугчиев - програмен директор "Въвеждане на еврото" в Пощенска банка, посъветва гражданите, които имат пари в брой, да ги внесат в банките сега, тъй като в момента има промоционални кампании и това е безплатно.
Йорданка Ушагелова - директор на дирекция в Комисията за финансов надзор, заяви, че застрахователните дружества са готови за приемането на еврото у нас.
Николай Марев - изпълнителен директор на Пенсионно-осигурително дружество "Доверие", каза, че подготовката на системите за въвеждане на еврото у нас е започнала преди няколко години.
На въпрос дали ще бъдем по-зле, или по-добре от въвеждането на еврото, Диана Сивинова отговори, че счита, че би могъл да се получи сценарият при Литва, Латвия и Естония. По думите й, ако институциите си вършат работата добре, не би трябвало да има трусове.
Срещата в Русе продължи повече от два часа. Сред присъстващите в пълната зала "Свети Георги" в сградата на Областната и общинска администрации бяха представители на местни институции, бизнеса и граждани.