Основният дял германски компании или 84 процента от респондентите в проучването предлагат търговски кредит (условия за отложено плащане) през 2025 година, което е рекордно ниво от 2016 г. насам. Едновременно с това се засилва и традиционното предпочитание на Германия към кратки срокове на плащане: 92 процента от анкетираните компании изискват плащане в срок до 60 дни. Това е същото ниво като през 2016 г., уточняват от "Кофас".
Въпреки тези промени, средният срок за плащане остава почти непроменен - 32,5 дни (при 32,1 дни през 2024 г.).
Близо половината от анкетираните представители на компании (55 процента) са заявили през тази година, че предлагането на кредитни условия се е превърнало в стандартна пазарна практика.
За нови забавяния на плащанията съобщават 81 процента от компаниите, който дял е с 3 процентни пункта по-голям спрямо 2024 година и приближава пика през 2019 година от 85 на сто. Средната продължителност на забавянията се увеличава с един ден - до средно 31,8 дни. Въпреки това влошаване, показателят остава значително под предкризисната средна стойност от 39,7 дни.
За дълго просрочени вземания - между 6 месеца и 2 години и надвишаващи 2 процента от годишния фирмен оборот, съобщават 12 процента от компаниите. Въпреки че този дял е леко понижен спрямо 2024 г., той остава значително над предпандемичната средна стойност, посочват от "Кофас".
Най-силно засегнат е строителният сектор - 24 процента от фирмите докладват такива случаи. Според опита на "Кофас", 80 процента от тези просрочени вземания не се възстановяват, което ги превръща в сериозен търговски риск и негативен икономически индикатор.
След три години икономическа стагнация, германските компании все пак отчитат известно подобрение. Въпреки че общите нагласи за 2025 г. остават негативни (песимистите превъзхождат оптимистите със 17 пр. п.), перспективите за 2026 г. са по-обещаващи - оптимистите вече надвишават песимистите с 16 пункта. Този оптимизъм е подкрепен от очаквани стимули като инвестиции в отбраната, инфраструктурата, зелената трансформация и данъчни облекчения за бизнеса. Всички тези мерки създават надежда, че Германия ще запази централната си роля в европейската икономика въпреки вътрешните и външните предизвикателства.
"България е експортно ориентирана икономика, която е силно зависима от германската индустрия. Увеличенията в средните срокове на забавянията в корпоративните плащания са един от първите индикатори за задъхването на бизнеса и предпоставка от неплатежоспособност. Свидетели сме на един близо 10-годишен ръст във фалитите на немски компании към днешна дата - всичко за което си говорим, вече може да го видим в реално изражение в компаниите, с които българските износители работят," коментира Пламен Димитров, управител на "Кофас" за България.
Той припомня последния доклад за несъстоятелността в Европа, в който автомобилната индустрия е изведена като основен риск за германската икономика. От сектора е зависима и българската икономика, посочват от "Кофас".
Въпреки притесненията за вътрешното търсене и структурните ограничения, Германия, заедно с ЕС и страните от Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, бел. авт.), остава най-перспективният пазар според респондентите. Съединените щати обаче губят привлекателност, връщайки се до нивата на популярност от първия мандат на президента Доналд Тръмп.
Постоянните промени в търговската политика на САЩ и в световен мащаб са вероятните водещи причини за подобни настроения.
Близо една четвърт от респондентите в изследването на "Кофас" или 23 процента от компаниите докладват, че вече са въвели стратегии за т.нар. "намаляване на риска". Те се изразяват в диверсификация на доставчици, гарантиране на плащанията, преместване на производството. Очаква се делът на компаниите с предпазни мерки да достигне 54 процента в рамките на следващите три години, според отговорите на анкетираните и динамиката ще се определя от ориентираните към износ сектори.
От "Кофас" твърдят, че условията за износ се усложняват за германските компании, тъй като нарастващото геополитическо напрежение и бързите промени в политиките увеличават несигурността. От непредсказуемата търговска политика на САЩ и продължаващата война в Украйна до конфликта в Близкия изток, където нападенията на бунтовниците Хути продължават да нарушават корабоплаването през Суецкия канал - световната нестабилност оказва силно влияние върху международната търговия.
"Въпреки че перспективите за 2026 г. са се подобрили, първоначално виждаме по-нататъшно влошаване в платежното поведение. Това се отразява и в нивата на несъстоятелност, които в момента са на най-високото си равнище от десет години насам", според Кристиане фон Берг, регионален икономист на "Кофас" за страните от Бенелюкс (Белгия, Нидерландия и Люксембург, бел. авт.), Германия, Австрия и Швейцария.