Вносът на енергийни продукти в ЕС през последното тримесечие на 2023 г. продължава да спада

През четвъртото тримесечие на 2023 г. ЕС е внесъл енергийни продукти на обща стойност 111,3 милиарда евро или общо 187,9 милиона тона, отчита Евростат. Спрямо същото тримесечие на 2022 г. вносът е намалял, както като стойност (-34,2 на сто), така и като нетна маса (-11,7 на сто).
Сравнявайки 2023 с 2022 г., стойността на енергийните продукти се е свила с 35 на сто, а обемът е намалял с 9,4 на сто. Промяната в стойността на вноса е била задвижена в голяма степен от понижаващите се цени.
През 2023 г. стойността на внесения природен газ е намаляла с 52,2 на сто спрямо 2022 г., а обемът - с 16,1 на сто. Този спад в цените на природния газ е последван от скок през 2022 г., когато е бил регистриран растеж с 200,4 на сто на стойността заедно със спад от 0,7 на сто в обема на вноса.
Спадът в обема трябва да бъде разглеждан в контекста на плана за намаление на ЕС, според който страните в ЕС се ангажират да намалят потреблението на газ с поне 15 на сто. Този план първоначално се отнасяше за периода от 1 август 2022 г. до 31 март 2023 г., но бе удължен до 31 март 2024 г.
Понижението на цените на петролните масла е довело до спад със 17,2 на сто във вносния обем през 2023 г. наред със спад в обема от 2,8 на сто. Цените на петролните масла нараснаха през 2022 г., като ЕС е внесъл със 71,2 на сто повече като стойност и със 7,7 на сто като обем спрямо 2021 г.
По-голямата част от вноса на петролни масла в ЕС през четвъртото тримесечие на 2023 г. е от САЩ (17 на сто), следвани от Норвегия (13,1 на сто) и Казахстан (9,2 на сто).
Повече от половината от природния газ в газообразно състояние е внесен от Норвегия (53,4 на сто), следвана от Алжир (15,9 на сто) и Русия (12,7 на сто).
САЩ са доставили почти половината от вносния природен газ (49,4 на сто), следвани от Русия (13 на сто) и Алжир (11,1 на сто).