Вносът на енергийни продукти в ЕС продължава да спада през второто тримесечие, по данни на Евростат

След силния растеж на вноса на енергийни продукти в ЕС през 2021 и 2022 г., сценарият през 2023 г. е различен и вносът в периода април-юни спада за второ поредно тримесечие в сравнение с предходната година, сочат разпространени днес данни на Евростат.
През второто тримесечие на годината спрямо същия период на 2022 г. вносът на енергийни продукти в ЕС спада с 39,4 на сто по отношение на стойността и с 11,3 на сто по отношение на обемите. Спадът през първото тримесечие е бил съответно 26,5 и 6,1 на сто.
По отношение на обемите делът на Русия във вноса в ЕС на петролни масла и природен газ спада постоянно от второто тримесечие на 2022 г.
Вносът на петролни деривати от Русия спада от 8,7 милиона тона средно месечно през второто тримесечие на 2022 г. до 1,6 милиона тона през второто тримесечие на сегашната година, или спад от 82 процента. За сравнение вносът от други страни се повишава с 5,8 милиона тона - от 31,5 на 37,3 милиона тона.
Така руският петрол и петролни продукти през второто тримесечие на 2023 г. са съставлявали около 4 на сто от общия внос в ЕС спрямо 21,6 на сто през същия период на миналата година.
Обемите на вноса на природен газ в ЕС за периода спада със 17 на сто спрямо същия период на миналата година.
Вносът от Русия спада от 5,1 милиона тона средно месечно през второто тримесечие на 2022 г. до 2,5 милиона тона през същия период на 2023 г.
По отношение на петрола, забраната за внос на руски петрол в ЕС по море, влязла в сила на 5 декември 2022 г., последвана от ембарго върху рафинираните петролни продукти от 5 февруари 2023 г., оказа влияние да вноса през първите две тримесечие на настоящата година.
През второто тримесечие на 2022 г. Русия беше водещ доставчик на петрол в ЕС с 15,9 на сто от общия обем, а през същото тримесечие на 2023 г. вече е 12-та с дял от едва 2,7 на сто, или спад от 13,2 на сто на годишна база.
За сметка на това расте вносът от Норвегия (+3,5 процентни пункта до 13,7 процента), Казахстан (+3,2 пр. п. до 10,2 процента), САЩ (+2,1 пр. п. до 13,6 процента) и Саудитска Арабия (+2,3 пр. пдо 9 процента), а към тях се присъедини и Либия с 8,1 на сто.
Ситуацията с природния газ в газообразно състояние е подобна. Руският дял спада с 14,5 пр. о  до 13,8 процента от целия внос в ЕС, докато делът на Алжир (+9,3 пр. п) и Норвегия (+6,2 пр. п) се увеличава сериозно.
През второто тримесечие на 2023 г. Норвегия е била най-големият доставчик на природен газ в ЕС с дял от 44,3 на сто, следвана от Великобритания (17,8 на сто) и Алжир (16,5 на сто).
По отношение на втечнения природен газ през второто тримесечие на 2023 г. САЩ остават водещ доставчик на ЕС с дял от 46,4 на сто, следвани от Русия (12,4 на сто), Катар (10,9 на сто), Алжир (9,9 на сто) и Нигерия (5,1 на сто).
От тях растеж на годишна база регистрират единствено Алжир и Нигерия (+5,2 и +1,0 на сто съответно).
За сравнение делът на САЩ, Русия и Катар пада съответно с 2,8 2,7 и 1,1 пр. п.. Норвегия и Оман увеличават присъствието си на европейския пазар с дял от съответно 3,3 и 2,9 на сто.