Водената парична политика от Европейската централна банка (ЕЦБ) за намаляване на лихвените проценти в еврозоната е "приключила", заяви Филип Лейн, главен икономист и член на Изпълнителния съвет на финансовата институция пред Си Ен Би Си.
"Смятаме, че последният цикъл с понижаване на инфлацията от пика от 10 на сто обратно до 2 на сто е приключил, но в перспектива трябва да сме готови да се уверим, че всяко отклонение, което отчитаме (на инфлация), не променя средносрочната картина", заяви Лейн в интервю за Си Ен Би Си на годишния форум на ЕЦБ в Синтра, Португалия.
Финансовата институция продължава да следи данните за цялостната икономическа ситуация, но няма да реагира на изолиран, моментен "ръст" на инфлацията в бъдеще, каза Лейн.
Годишната инфлация в еврозоната достигна 1,9 на сто през май, под целевото равнище на ЕЦБ от 2 на сто. Междувременно в началото на юни ЕЦБ намали основните си лихвени проценти до 2 на сто спрямо връхната си точка от 4 на сто - равнище, на което остана до юни 2024 година, като ценообразуването на паричния пазар в момента предполага очаквания за допълнително намаление на лихвения процент с четвърт пункт (25 базисни пункта) до 1,75 на сто до края на годината.
Рисковете за инфлацията и растежа в еврозоната сега са насочени към понижаване, заяви на форума в Синитра Пиер Вунш, управител на Белгийската централна банка.
"Съществува широк консенсус, че вече сме много близо до целта (на ЕЦБ за инфлация от 2 на сто). Работата е до голяма степен свършена", заяви Вунш снощи. В Европа вече две години се наблюдава "относително бавен (икономически) растеж“, но всяко възстановяване може да бъде забавено заради глобалната несигурност, отбеляза още той.
Вунш добави, че "ако се наложи да предприемем още стъпки, те вероятно ще бъдат в посока към намаляване (на лихвените проценти). Не настоявам за такова, но мисля, че ако има някаква дискусия, тя е по-скоро в тази посока", допълни белгийският централен банкер,
ЕЦБ ще продължава да следи икономическите данни през следващите месеци, за да отчете дали има някакви подобрения в икономическия растеж в еврозоната, особено в производството, като би могло да се наложи централната банка да бъде "малко по-подкрепяща", ако този ръст не се осъществи, каза Вунш.