Нарастващата инфлация и поскъпването на петрола с около 30 на сто след началото на войната между САЩ и Иран продължават да оказват натиск върху световната икономика, но лидерите на страните от Г-7 едва ли ще отправят публични критики към американския президент Доналд Тръмп по време на срещата си във Франция, пише Ройтерс в свой анализ.
Лидерите на седемте най-развити икономики се събират днес, за да обсъдят състоянието на глобалната икономика на фона на последствията от конфликта, който започна в края на февруари след военната операция на САЩ и Израел срещу Иран.
Макар че редица държавни ръководители вече изразиха недоволство от факта, че Вашингтон не е провел консултации със съюзниците си преди началото на операцията, анализаторите очакват темата да бъде разглеждана предпазливо. Причината е, че европейските държави продължават да разчитат на сътрудничеството със САЩ по въпроси като войната в Украйна, бъдещето на НАТО и търговските отношения.
През уикенда САЩ и Иран обявиха, че са постигнали споразумение за прекратяване на военните действия и възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток. Новината беше посрещната положително от финансовите пазари и предизвика спад на цените на петрола.
Икономическите последици от конфликта обаче вече са видими. По-високите енергийни цени засилиха инфлационния натиск в редица държави, а централните банки бяха принудени да затегнат паричната политика. Европейската централна банка и Японската централна банка повишиха лихвените си проценти през последните дни в опит да ограничат инфлацията.
Британският премиер Киър Стармър определи отражението на войната върху сметките за енергия като „отвратително“, а италианският министър-председател Джорджа Мелони предупреди за сериозни икономически и социални последствия. Повишаването на цените се отразява и върху обществената подкрепа за редица европейски лидери, сред които Стармър, германския канцлер Фридрих Мерц и френския президент Еманюел Макрон.
Според Марсело Естевао, главен икономист на Института за международни финанси, политиката на САЩ вреди на световната икономическа активност и подкопава възможността Г-7 да изпълнява ролята си на координационен механизъм при международни икономически кризи.
Франция, която председателства Г-7 тази година, се стреми да избегне открити разногласия. Организаторите не планират традиционно общо заключително комюнике, а вместо това се очакват отделни декларации по теми като критичните суровини, глобалните дисбаланси и инвестициите в развиващите се държави.
Икономистите приветстват постигнатото споразумение между Вашингтон и Техеран, но предупреждават, че нормализирането на търговските и енергийните потоци ще отнеме време. Според експерти възстановяването на доставките на горива и връщането към обичайните логистични схеми може да продължи месеци, а в някои случаи и до година.
Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева даде по-оптимистична оценка за състоянието на световната икономика. По думите ѝ към момента няма признаци за глобално икономическо забавяне въпреки сериозните сътресения в отделни региони.
Очаква се МВФ да публикува новата си глобална икономическа прогноза на 8 юли. Според предварителните сценарии фондът допуска растеж на световната икономика от 3,1 на сто през 2026 г. при благоприятно развитие на ситуацията. При по-негативен сценарий растежът може да се забави до едва 2 на сто, съпроводен от инфлация от близо 6 на сто.
Американската администрация смята, че икономическите щети ще бъдат ограничени след възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток. Според представители на Вашингтон САЩ са по-слабо уязвими от ценовите сътресения заради статута си на голям енергиен производител, а Европа също вероятно ще избегне сериозен недостиг на горива.
На този фон отново се поставя въпросът за ролята на Г-7 в световната икономика. Делът на страните от групата в глобалния брутен вътрешен продукт е намалял до около 44 на сто спрямо над 60 на сто при създаването ѝ, тъй като икономики като Китай, Индия и Бразилия увеличават значението си.
Въпреки това участници в срещата подчертават, че Г-7 продължава да има важна роля при координацията на икономическата политика по време на кризи, каквато беше световната финансова криза през 2008-2009 година.