Войната в Близкия изток блокира ливанската икономика, а продажбите на петрол повишават БВП на Русия, отчита ЕБВР

Войната в Близкия изток, чийто фронт се разпростря към Ливан, може да блокира допълнително и без това крехката икономика на страната. Това предупреди днес в актуализираните си прогнози Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), цитирана от Франс прес.
За сметка на това руската икономика, задвижвана от продажбите на петрол, въпреки санкциите, наложени от Запада заради инвазията на Москва в Украйна,продължава да опровергава първоначалните прогнози на институцията, която отново коригира към повишение перспективите за страната.
След свиване с 0,2 на сто през 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Ливан се очаква да се понижи с 1 на сто тази година, според прогнозите на ЕБВР, която до този момент залагаше на лек растеж през 2024 година.
Ливан, потънал в политическа безизходица и притиснат от неосъществяването на основни реформи, регистрира спад на БВП с над 40 на сто от 2018 г. насам.
Почти година след войната в Газа, предизвикана от безпрецедентната атака на ислямисткото движение "Хамас" срещу Израел на 7 октомври 2023 г., Ливан също се превърна във фронтова линия.
Прогнозите могат да се помрачат допълнително, тъй като "всяка ескалация на напрежението ще се отрази със сигурност върху икономиката" на страната, коментира пред АФП главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик. 
Прогнозите за Русия обаче се подобряват, като се очаква БВП на страната да нарасне тази година със същия темп като миналата (+3,6 на сто), въпреки че институцията предвиждаше забавяне. 
Москва може да разчита на "очакван растеж до 10 на сто в цените за износа на петрол и на стабилна търговия" със страните, които не й налагат санкции като Китай и Индия, обяснява ЕБВР.
"Картината обаче не е толкова блестяща, колкото изглежда, тъй като руската икономика понастоящем прегрява", подхранвана от държавните разходи за отбрана и повишението на заплатите, което означава, че идната година ще има значително забавяне", според Беата Яворчик.
ЕБВР, основана през 1991 г., за да помогне на страните от бившия съветски блок да преминат към пазарна икономика, разшири оттогава периметъра си, за да включи в програмите си страни от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка. 
Като цяло се очаква икономиките на страните, в които банката присъства, да нараснат с 2,8 на сто тази година, което е с 0,2 процентни пункта под предходната прогноза от май 2024 г. Причината за това се крие в стагнацията на минните дейности в Казахстан и Узбекистан и сериозната суша в южната и източната част на Средиземноморието. 
ЕБВР очаква растеж от 3,5 на сто през 2025 г., което е с 0,1 процентни пункта под предишната прогноза. 
Дезинфлацията продължава, а инфлацията спада до 5,8 на сто. Реалните заплати възобновяват бързия си растеж, като почти достигат предпандемичното си равнище и насърчават потреблението на домакинствата, отбелязва институцията. 
Прогнозата за растежа на Украйна остава без промяна на ниво от 3 на сто за 2024 г., но е коригирана надолу с 1,3 процентни пункта за 2025 г. заради щетите върху електроенергийната инфраструктура от руските атаки. 
Цените на петрола и газа са се стабилизирали и в момента са около средните равнища, отчитани между 2017 г и 2021 г. Междувременно цената на газа в Европа остава относително висока, като синьото гориво се търгува почти пет пъти над цената в САЩ, а някои икономики в регионите на ЕБВР плащат значително по-високи средни цени за вноса на газ от Германия. 
Новият доклад разглежда не само съвкупните цени на петрола и газа, но и специфичните разходи за отделните страни. Анализът отчита значителни разлики: например Армения все още плаща същата ниска цена за природния газ като през 2021 г. заради съществуващия договор, докато Украйна, Словения, Хърватия и Северна Македония плащат значително повече. 
В допълнение към това икономиките в полето на дейност на ЕБВР в ЕС и Западните Балкани са намалили зависимостта си от руски петрол от около 60 на сто в началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна до около 30 на сто. В същото време редица развиващи се икономики в Европа остават зависими от вноса на газ и петрол от Русия.
Неотдавнашните промени в глобалните търговски модели показаха, че ролята на Китай като търговски партньор в регионите на ЕБВР остава стабилна. За страни като Армения, Киргизката република и Казахстан делът на Китай във вноса е нараснал от 14 на сто през 2021 г. до 25 на сто през 2023 г., замествайки до голяма степен руския внос.
Регионални прогнози
Очаква се растежът в Централна Европа и балтийските страни да се повиши от 0,2 на сто през 2023 г. до 2,3 на сто през 2024 г. и 3,2 на сто през 2025 г., което се дължи на продължаващата устойчивост на пазарите на труда
Според прогнозите икономите на страните от югоизточната част на ЕС ще се забавят от 2 на сто през 2023 г. до 1,9 на сто през 2024 г., като ще се възстановят до 2,6 на сто през 2025 г. Тазгодишната корекция към понижение  се дължи на слабото промишлено производство и по-ниското търсене на аутсорсинг.
Растежът в страните от Западните Балкани ще се ускори от 2,5 на сто през 2023 г. до 3,4 на сто през 2024 г. и 3,7 на сто през 2025 г., движен от силния туристически сезон в Албания, увеличените инвестиции в Сърбия и стабилния растеж на потреблението в Черна гора.
Според прогнозите на ЕБВР растежът на Централна Азия ще се забави от 5,7 на сто през 2023 г. до 5,1 на сто през 2024 г. поради стагнация в минните дейности в Казахстан и Узбекистан, преди да нарасне до 5,9 на сто през 2025 г. 
Очаква се растежът в Източна Европа и Кавказкия регион да намалее от 4,4 на сто през 2023 г. до 3,7 на сто през 2024 г., след което да се ускори до 4,1 на сто през 2025 година. 
Растежът на Турция ще се забави от 5,1 на сто през 2023 г. до 2,7 на сто през 2024 г., с леко увеличение до 3 на сто през 2025 г., на фона на по-строгата парична политика.
Прогнозите са в Южното и Източното Средиземноморие икономиките да нараснат незначително от 2,7 на сто през 2023 г. до 2,8 на сто през 2024 г. и 3,9 на сто през 2025 г. Това е низходяща корекция в сравнение с предишната прогноза за 2024 г. поради по-бавното от очакваното възстановяване на инвестициите, продължаващия конфликт в Газа и Ливан и недостига на енергия.